Orishas – Cosita Buena
2008, Universal Latino
Line-up:
Ruzzo Medina
Yotuel Romero
Roldán González
Tracklist:
1. Cosita Buena; 2. Maní; 3. Bruja; 4. Camina; 5. Guajira; 6. Borrón; 7. Mírame; 8. Que Quede Claro; 9. Machete; 10. Isi; 11. Público; 12. Melodías; 13. Hip Hop Conga
Когато кубински емигранти започнат да творят на френска земя хип-хоп по американски образец, но с латино и карибски елементи, това само по себе си е явление, заслужаващо известно внимание от страна на меломаните. Историята на Оришас, разбира се, е доста по-дълга и повратна, и макар и да не са посланиците на южноамериканската музика на Стария континент, нито неин толкова ярък представител, все пак е интересна.
Близо две десетилетия по-рано, съставът възниква под името „Аменаса“, и се явява един от фундаментите, на които се опира гладната за западно влияние кубинска младеж. Тогавашният им стил се приближава повече до ърбън-рап културата, но за разлика от до голяма степен позата, присъща на събратята си от източния, западния и останалите брегове на другата Америка, кубинците имат доста повече актуални поводи за недоволство. Един от тях се явява Кастровата догма за едноцветно общество – сиреч равноправно, без оглед расова принадлежност – лансирана, за съжаление, без особен ефект из Куба. С неуспех, допълнително подчертан след затягането на съветското кранче по време на Перестройката.
Новата група датира от края на миналия век, след емиграцията им във Франция, и самото и име има корени в африканската митология, макар и изпълнителите да не могат да се причислят към нейните наследници. Част от песните им обаче продължават да носят подобни мотиви. Музиката и напевите са безспорно жизнени и хващащи ухото, дори бих казал приятни. За съжаление обаче, както често се случва при тази стилова група, текстовете и посланията са доста елементаризирани, дори от време на време губещи смисъл.
Новият им албум не прави изключение, и тринадесетте парчета – макар и малко еднообразни – създават доста приветливо настроение. Изпълненията, естествено, са на испански, чиято собствена мелодичност по моему добавя още един пласт допълнителна звучност и прави крайния резултат още по-интересен, заедно с примесените традиционни кубински ритми, елементи от салсата и румбата.
Всичко това безспорно допринася за широката популярност на групата из Западна Европа и Южна Америка, и не може да се отрече, че за сметка на остротата са натрупали рутина и опит. Поне що се отнася до забавление на публиката.
За този автор
