Сред множеството животни, хипотетично опасни за човека, се нарежда и една особена група, чиито способности граничат почти с фантастиката – електрическите риби. Това са около четиридесет вида водни обитатели, както морски, така и речни, съчетаващи едно общо свойство – това да произвеждат електрическа енергия. Наистина, като теоретично опасни могат да се класифицират два, а като потенциално смъртоносен – един единствен вид – но последното не ги прави особено по-приятни при близка среща от съответния тип.
Всъщност, всички живи организми – от най-примитивните до човека, включително – произвеждат известно количество електричество. По принцип обаче това е вътрешноорганично явление, което се изразява чрез функциите на нервната система, и единствено електрическите риби – които имат преимуществото и да живеят в среда-естествен проводник – са известни да излъчват тази енергия в околното пространство. Смята се, че тази си способност използват за ориентация, защита, за намиране или улавяне на плячка, или комбинация между някои от тези цели.
В производството на електричество участват три органа – големият електрически орган, торбичките на Сакс и органите на Хънтър, заемащи различен процент от тялото на животното, като при сладководните видове полярността обикновено е надлъжна (с положителен полюс откъм главата, а отрицателен – към опашката), а при морските – коремно-гръбна.
Най-известният представител на тези любопитни животни безспорно е електрическата змиорка ([i]Electrophorus electricus[/i]), обитаваща плитчините, разливите и притоците на Амазонка и Оринико, както и недълбоки сладководни басейни в Южна Америка. За последното значение има и фактът, че хрилете и са недоразвити, и тази риба диша и атмосферен кислород.
Електрическата змиорка обаче всъщност не е змиорка, въпреки силната външна прилика, от която идва и тривиалното и название, и принадлежи към отделно семейство. Всъщност е по-близка със скатовете. На дължина може да достигне около 3 метра, с тегло до четиридесет килограма. Това, което я прави наистина опасна и отчасти печално известна обаче не е единствено размерът и – към него трябва да се прибавят още две особености. Отпървом, ниската соленост на водите, които електрическата змиорка обитава, я принуждава да произвежда електрически заряди с по-високо напрежение (около 400-500V) и сила около 1 ампер, като съответно мощността може да достигне пик около 500-550W. Втори път – рибата е изключително издръжлива, и може да произвежда импулси буквално с дни, което не е толкова често срещано явление сред електрическите риби. Тя е и единствената, за която се смята, че може да умъртви здрав, възрастен човек.
Електрическата змиорка притежава най-голям процент специализирани клетки (електроплаки) за производство и разпространение на електричество в сравнение с останалите подобни животни, съставляващи около и над половината от телесната и маса, което я превръща в своеобразна жива бобина. А и като цяло общата и физиология е доста интересна – всички нейни витални органи са сбутани в предната част на тялото, около 1/5, която всъщност не е електрическа. Остатъкът е съставен почти изцяло от специализирана тъкан, при която любопитното е, че с нарастването на рибата клетките увеличават размера си, но не и броя, нито производството си – всяка отделна клетка генерира импулс с напрежение ок. 1 миливолт. Така се получава дори известен парадокс – при усилено електропроизводство, дори току що достигнала зрялост, петнадесетина сантиметрова змиорка е способна да произведе импулси с мощност до 300V/см. При най-младите той все пак е по-нисък, достигайки до около 100 волта. Както вече споменахме, тя също така е способна да генерира електричество в продължение на дни, като силата им бавно намалява с времето.
Всъщност, през нито един от етапите на своето развитие, електрическата змиорка не може да контролира напрежението на импулсите, но може да регулира тяхната интензивност. Когато не е активна, излъчва слаби, регулярни групи, служещи и за ориентация – тъй като при достигане на зрелост рибата загубва способността си да вижда – като тези пулсации рязко се покачват в състояние на възбуда. Във всички случаи, електричеството и служи освен за ориентация, така и за защита, както и за лов – странното където е, че електрическата змиорка не умъртвява плячката си (менюто и включва земноводни, както и други риби), и не би се докоснала до мърша.
Дали е опасна – безспорен факт е, че при контакт би могла да убие човек, съществуват дори по-митични описания на способността и да повали дори кон в безсъзнание от разстояние няколко метра. За всеки случай, обаче, това я прави една от поредните причини южноамериканските сладководни басейни да не са предпочитано място за плуване.
Други по-известни представители на електрическите риби са най-силните морски такива – електрическите торпеда (р. [i]Torpediniformes[/i]), обитаващи топлите и умерени морета по цялото земно кълбо. Различните видове могат да достигнат до 90 кг. маса, и са способни да произведат импулс с напрежение в рамките на 8-10 до 220V, като по-ниският волтаж в сравнение със змиорката се дължи и на по-високата електропроводимост на солената вода. В техния случай, отделеното електричество има основно защитна функция, но все пак е достатъчно силно, за да може да представлява потенциална опасност. Морските торпеда, обаче, се изтощават сравнително бързо, и могат да произведат не повече от двадесетина последователни импулса. Най-старата пък известна електрическа риба вероятно е електрическият сом ([i]Malopterurus electricus[/i]), обитаващ поречията на р. Нил и Конго, за който се споменава още в древноегипетски йероглифи.
Но като цяло при електрическите риби не може да се говори за някакво активно нападение над човека – те просто откликват на външните дразнения по един строго определен, специфичен и предвидим начин, с ясният контекст – не ги пипайте.
За този автор
