Преди време се отвори дума относно бъдещето на екшън филмите. Чудехме се дали някога ще се появят актьори, които да заместят достойно героите от осемдесетте и деветдесетте, чиито касети си наемахме и гледахме до побъркване – Брус Уилис, Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Стивън Сегал и прочие. Чистият екшън никога не ми е бил любим жанр, но някак естествено и леко се поглъщат филми като „Умирай Трудно”, „Роки” и „Терминатор” – вероятно е някаква дълбоко заложена мъжка черта. Обикновено това са два часа без никаква мисловна дейност, но предлагащи за нейна сметка едно чисто и сурово удоволствие, способно да разтовари напрежението и от самосвал.
Тогавашните млади герои обаче вече станаха дядовци и колкото и да ги гримират, годинките им тежат. Единият стана дори губернатор. За щастие обаче, в последните няколко години изникнаха достатъчно много нови лица в киното и телевизията, които според имат потенциала да ги заместят.
[b]Дженсън Екълс[/b]
Екълс е тридесетгодишен и единствената му популярна и стабилна екшън роля е в сериала „Supernatural” и в новия римейк на „My Bloody Valentine”. Гледалите го обаче ще се съгласят с избора. Дженсън има всичко – наглата усмивка, мъжествената интонация, размах на движението, външен стил. Ако трябва да го оприличим като цялостно излъчване на някой актьор от старата школа, бих казал, че най-много напомня на Силвестър Сталоун, въпреки че няма впечатляващата му физика – но пък определено го превъзхожда, що се отнася до диалозите. Подчертаната му мачо харизма, при подходяща комбинация с добър режисьор, е сериозна предпоставка за кариера в тази насока. Стискаме палци това да се случи по-скоро.
[b]Джерард Бътлър[/b]
Джерард Бътлър не е най-талантливият актьор в Холивуд, но като роли и стил определено стана запомнящо се лице в жанра. Видяхме го в митичните роли на Беоулф и Леонид, както и в последния филм на Гай Ричи – Rocknrolla. Един малкото останали актьори с наистина впечатляващи физически данни – затова и напомня малко на Бат’ Арни. Съществен проблем при него е, че май повече му се иска да е в драматичния жанр, което е донякъде жалко, защото ми е трудно човек да си го представи като такъв. Все пак едва ли ще се откаже и от по-действените филми, така че можем да се обзаложим, че ще го виждаме и занапред в подобни роли. Шотландският акцент в комбинация с тежкарската визия предполагат солидни заглавия с негово участие. Още повече, че напоследък се потвърдиха новините за продължение на “300”. This is…”300 2”?
[b]Джейсън Стейтъм[/b]
Джейсън Стейтъм е вероятно най-популярният екшън актьор от новата генерация. Басов, тежък глас с британски акцент, яростно изражение, стабилна физика, страхотни филми. Определено има известна прилика с Брус Уилис. Практически открит от Гай Ричи, за едно десетилетие Стейтъм участва в едни от най-популярните и касови екшън филми, които трябва да се видят от всеки фен на жанра – „Две димящи дула”, „Гепи”, „The Italian Job”, “Crank”, “Transporter”, “The Bank Job”, ще споменем само като част от тях. Е, не че няма и сериозни дупки като “In The Name of The King” и „Death Race”, но на фона на останалите са малко и се преглъщат – а и в крайна сметка, кой актьор няма слаби филми. Джейсън ще е сред звездите на екшън сцената поне още десетилетие и половина, като определено от него може да се очаква много. Само дано подбира една идея по-качествено продукциите, в които се снима, особено след силно посредствения Crank 2.
[b]Даниел Крейг[/b]
Новият Джеймс Бонд очарова с появата си доста хора. Някои дори опитаха да го наредят до Шон Конъри, което разбира се беше твърде пресилено. „Казино Роял” обаче действително беше един от по-интересните и хубави филми за британския агент, като освен майсторската работа на режисьора Мартин Кембъл, основна роля за това имаше и Даниел Крейг. На актьорът липсва тънката нагла усмивка на Пиърс Броснън, но воднистосините очи и светлорусата коса му придават особено и интересно излъчване, една идея по-сурово и мъжествено от това на предшественика му. Но докато „Казино Роял” се възползва по прекрасен начин от тези му качества, „Спектър на Утехата” по-скоро стъпи две крачки назад. Филмите за агент 007, бидейки една от най-дълголетните кинопоредици, страдат от известна повторяемост – съчетанието опасни мъже, красиви жени и скъпи коли поначало съвсем не е лош начин да загубиш два часа пред екрана, но въпреки това бих се радвал да видя една по-сериозна промяна и един нов поглед върху шпионина и приключенията му. Даниел Крейг е напълно подходящ за подобно начинание и вероятно ще го гледаме поне в още два Бонд филма.
[b]Крисчън Бейл[/b]
Крисчън Бейл постепенно се утвърждава като един от най-изявените актьори в „сериозните” екшън филми. Самият той е сравнително универсален артист – стана популярен с главната си роля в „Американски Психар”, направи интересни превъплъщения в „Престиж” и „Машинистът”. Най-многобройни обаче са ролите му именно в динамичния жанр – видяхме го като ловец на дракони в “Reign of Fire”, като войник от виетнамската война в “Rescue Down”, като един втори Нео в изключително приятния „Equilibrium” и като каубой в „Ескорт до затвора”. В една от големите звезди на небосклона Холивуд обаче го превърна ролята му на Брус Уейн в „Батман: Началото” и „Черният Рицар”. Бейл прави много добри роли и въпреки суетния характер, липсата на особено излъчване и навика да крещи без нужда и налита на бой на сценичните работници, трябва да му се признае както таланта, така и факта, че помогна да бъде възроден Батман след всичко, което Джоел Шумахер му причини. Към момента се превъплъщава в ролята на Джон Конър в новия „Terminator: Salvation”, който още можете да видите в кината най-близко до вас.
[b]Хю Джакмън[/b]
Няма как да си говорим за екшън герои и да пропуснем човека с рамената. Джакмън също изразява желание да снима в разнообразни продукции, видяхме го рамо до рамо с Крисчън Бейл в „Престиж”, в „Scoop” на Уди Алън, също и в изключително красивия “The Fountain”. Австралиецът има чаровен акцент, интересни очи и четиридесет сантиметрови бицепси, което е добра предпоставка най-малкото за пресъздаване на интересни екшън персонажи. За пръв път се изяви по-сериозно като такъв в глуповатия, но все пак забавен “Van Helsing”, а в последствие и в станалата маркова за него роля на Върколака (явно звучи по-добре от Росомаха, както е действителният превод) в трите части на “X-Men”, както и в пресния “X-Men Origins”. Джакмън определено се справя с раздаването на юмруци (с прикрепени към тях железни нокти) и подхвърлянето на тежкарски лафове, така че палци горе. Очаква се Върколака да се сдобие с цяла собствена трилогия, така че вероятно ще видим поне още два филма с облечения в кожено яке и потник австралийски здравеняк.
[b]Трансформърите[/b]
Времената се менят, вкусовете също. Най-популярните екшън герои на нашата епоха в един момент се оказаха дузина анимирани роботи. Макар и двата филма да са прилично глупави, не може да се отрече на създателите им, че са се справили в създаването на интересни персонажи, които могат да впечатлят както с ефекти, така и със стабилна доза машинен хумор. Дали CGI анимацията и прочие ефекти няма да са главните екшън герои на бъдещето? Безспорно имат предимствата си (например нямат навика да ступват сценичните работници или да мрънкат за заплати, а и са доста по-лесно моделируеми и използваеми), но да се надяваме, че няма напълно да изместят чисто човешкото от киното. Все пак много хора търсят едно по-хубаво свое отражение на екрана и трудно биха го открили в огромен робот, размахващ автомобили и сгради.
Пропуснахме ли някого? Със сигурност да – тепърва ще се появяват или доказват още много актьори, които ще търсят своето място под слънцето. Наистина, екшъните едва ли са най-културното или интелектуално изживяване за човек, трудно могат да се нарекат и изкуство, но съвсем не може и без тях. Приятно е да видиш как лошите поне веднъж си го получават както му е реда, да се посмееш на няколко на място подхвърлени лафа и да си тръгнеш от киносалона с празна и ведра глава. Някои неща не се купуват с пари. За всичко останало – четете Сивостен.
За този автор
