Коя наука е баща, коя – майка на всички науки – спор изконен и стар колкото навярно втория появил се на земята учен ум. Но ако не опознаеш себе си, ако не се учиш от това, което ти се е случило, няма как да бъдеш човек. Така че, ако разширим границите на това твърдение, навярно ще разберем защо почти всеки е запленен от миналото. Защо историята е важна и толкова интересна. Но все пак, нека кажем нещо повече за нея – тя борави с факти. Дали ще са потвърдени писмени източници, или пък артефакти – няма значение, трябва да има на какво да стъпи.
Първо, още нещо за коприната. Обвита в множество легенди, тя пленява въображението на мнозина, дори само с приключенията от литературата и киното, свързани с небезизвестния път на коприната. Легендата гласи, че изобретението принадлежи на съответната нейна богиня – жена на митичния Жълт император, преди около пет хиляди години.
Според историята, в началото само императорското семейство е носило копринени туники – бяла в двореца и жълта, в цвета на земята – извън него. По-късно започва да се разпростира из висшите ешелони на властта и така нататък. Но дори до наши дни е символ на стил и благоденствие да спиш в копринени чаршафи.
Коприна започва да се прави в Европа около 550 години след Христа. Легендата гласи, че агент на византийския император Юстиниан I, под страх от смъртна казън, пренася копринени буби извън границите на Китай. Използва кухи бастуни, в които поставя яйцата. Изключителен риск, имайки предвид, че действително забраната за износ е била строга.
Китай търгува коприна с целия свят. В исторически план можем да я разглеждаме като една от първите стоки, достатъчно ценни, за да бъдат пренасяни на дистанции, които дори в днешни дни изглеждат големи, а представете си по онова време. В Египет, в Долината на царете, е намерена мумия, датирана на повече от три хилядолетия, облечена в коприна. Европа също е една от основните дестинации, макар и на по-късен етап – още Одисеята говори за нея. За цената и можем да съдим по законите за ограничаване на разходите на Тиберий, с които се забранява на мъжете да носят копринени одежди. А за ценността и – по това, че същите се оказват крайно неефективни.
Но нека споменем няколко думи и за вече по-скорошните открития, свързани с коприната. Доскоро това, че се е появила в Китай, около две и половина хилядолетия преди Христа, бе считано за неоспорим факт. Поради над хилядата години разлика с открити доказателства за съществуването и извън границите на китайската империя се считаше, че технологичното нововъведение, довело до появата на тази толкова ценена тъкан, е изцяло китайско притежание в исторически план. Защо говорим в минало време? Защото последните открития дават на учените повод да предположат, че може би по същото време, независимо технологията е изобретена в Индия.
Орнаменти открити в Източен Пакистан, където е имало развита култура преди повече от четири хиляди години, изглежда съдържат коприна от буба, местна за региона. По-любопитното е, че техниката на производство е подобна на онази, която се счита за най-строго пазената тайна в Поднебесната империя. Най-старите достоверни доказателства за производство на коприна в Китай са датирани до 2570 години пр.н.е. Новооткритият обект е на подобна възраст, което автоматично оборва предишната теория, че най-старата коприна извън империята е от 1500 година пр.н.е., на което се гради теорията за изключителното първенство на Китай.
Обектите идват от две места – град Харапа, люлката на индуската цивилизация, и Чанху-даро, на около петстотин километра южно от него, и са намерени от археологическите експедиции през 1999 и 2000 г., проведени по Американо-пакистанския проект за изследване на Харапа. Заради големия брой артефакти обаче, детайлното изучаване отнема доста време, което е и причината за забавянето на това толкова важно откритие. Предположението е, че новооткритата коприна е произведена от същите буби, от които идва и тази от Чанху-даро, въпреки че по принцип китайската коприна се прави от одомашен вид копринена буба – [i]Bombyx mori[/i].
Коприната от Харапа изглежда е произведена по технологията на точене на коприната, при която нишката се събра върху макара, а не се усукват малки връвчици в цяла такава. Именно това е технологията, за която се считаше, че е присъща само на Китай, и която не е била известна извън империята преди първите векове на новата ера.
Според други учени обаче, в Китай се произвежда коприна далеч преди 2500 години преди Христа, което дава възможност да се твърди, че все пак първенството е такова, каквото се е считало и досега. Колкото до индусите, то е възможно да са внесли бубите и технологията по чисто търговски път. Все пак без съмнение едно подобно откритие разклаща историята и дава повод да се усъмним в нещо, което до този момент се считаше за абсолютно сигурно.
–
По материали от [i]Nature – Vol. 457, Issue 7232 (2009)[/i]
За този автор
