[b]No-Relax – Indomabile[/b]
2008, Incontrolable Records
Line-up:
– Micky – vocals
– Joxemi – guitars
– Joseba – bass
– Eneko – drums
Tracklist:
1. Carne fresca; 2. Persona Normal; 3. El Ultimo Viaje; 4. Loco Loco; 5. Maldito Progreso; 6. 016; 7. A la Caldera; 8. Prision mental; 9. Imagen Perfecta; 10. Maria; 11. Indomable; 12. A dios Rogando y con el rabo dando; 13. Mas fuerte caeran
Оскъдицата откъм информация никога не е била сериозно препятствие за любителите на по-близките до ъндърграунда стилове, и ето още един пример:
През 2004-та година, съвместното турне на Ska-P и италианската банда B.D.P. води – освен всичко друго – и до спонтанното зараждане на No-Relax. Новата формация събира на едно място китариста на испанците Хошеми и вокалистката от Апенините Мики, а музикалната химия, която явно възниква между тях, резултира в албум още същата година. Всъщност част от музиката в „Gridalo“ е създадена идейно по-рано, но не пасва на вижданията на B.D.P. – за които със съжаление трябва да отбележа, обаче, че не мога допълня нищо, поради факта, че до момента не съм имал щастието да ги чуя. Не че това има особено значение в случая.
No-Relax продължават успешното си съществуване като страничен проект, който прераства в пълноценен още през 2005 г. – Мики напуска досегашната си група, а същевременно и Ska-P временно се разделят – и през 2006 г. излиза вторият им албум, носещ името „Virus de Rebelion“, записан на италиански и кастилски испански. Последното важи и за третия – „Indomabile“ – работата по който започва в края на 2007, а бял свят вижда през месец февруари 2008.
Тематиката на песните е доста широка, както при всяка уважаваща себе си пънк-група – оцветена политически, в случая отивайки в левия спектър, подчертан от известни „зелени“, сиреч екологично ангажирани идеи, а посланията варират от язвително иронични до умерено оптимистични. В музикално отношение пък групата е почти всеядна, смесвайки пънк-рока като основа с мотиви от суинга, през ирландския фолк, до регето, което я превръща в доста любопитно за ухото и най-вече разнообразно стилово – дори в рамките на един албум – явление.
Цялостното им звучене все пак остава основно пънк-рокаджийско – малко по-тежко и не толкова жизнерадостно може би, колкото скато на Ska-P, но във всички случаи приятно. Доста интересно включване е женският вокал – нещо силно нетипично при пънка и сродните му стилове, и придаващо голяма доза уникалност. Наистина, Мики едва ли ще се нареди сред най-великите певици на всички времена, но пък в контекста на музиката на колегите си пасва идеално. И съм пределно уверен, че на любителите на този тип музика не само последният, но и всеки един от албумите на бандата ще достави доста удоволствие.
За този автор
