[b]Чудовища срещу извънземни (2009)[/b]
Дриймуъркс отдавна са се превърнали в пътеводна светлина, стане ли дума за леко пародийната широкоекранна анимация, и ако кажа, че не очаквах със сериозно нетърпение „Чудовища срещу извънземни“, то ще е откровена лъжа. Нещо повече, дори и Шрек да се е изхабил от сочене за пример, то преди по-малко от година самите те все пак повдигнаха порядъчно високо собствената си летва с [b][u]“Кунг-фу панда“[/u][/b]. И дали заради твърде завишени очаквания, или просто защото наистина този път нивото бе по-ниско, но поредната им анимационна закачка ме остави донякъде неудовлетворен.
Проблемът вероятно е в набелязаната цел. Както заглавието крещящо подсказва, под ударите на сценаристите този път попадат безбройните ленти за чудовища или извънземни, с целия им парад от клишета, шестващ по широкия екран най-малко от шест-седем десетилетия. В случая, те се изправят едни срещу други, в схватка, в която – естествено – е заложено оцеляването на Земята. Дотук добре, но пък на фона на десетките подобни филми има далеч немалък брой, при това най-разнообразни пародии в една или друга степен, и за да успееш да грабнеш зрителя трябва да направиш нещо ако не качествено, то поне относително ново. А колкото и да са се постарали от Дриймуъркс, въпреки референциите към класически ленти, въпреки уместната ирония, в крайна сметка не ни предоставят нищо чак толкова уникално или пък оригинално.
Всъщности именно това е и голямата критика, която може да породи нотка на разочарование – в идеалния случай на филма всичко му е наред. Приветлив, забавен, с великолепна анимация и някои наистина добри попадения както при лафовете, така и при идеите. Особено около военните и президента – на Съединените щати, разбира се. Дори погледнато от малко по-различен ъгъл можем да кажем, че почти пълната липса на някакъв смислен сюжет също е пародия – на характерната за този вид филми. Но всичко това просто не е достатъчно.
Споменавайки сюжета, може да кажем, че той наистина присъства колкото действието да има някаква последователност, и толкова. Заключава се общо взето в следното – бъдещата булка Сюзън (Рийз Уидърспуун) е ударена от мистериозен метеорит, превръща се в почти петдесет-футовата жена (1958 г.), и в крайна сметка се озовава в секретна военна база в компанията на други себеподобни. В това число стереотипният луд учен с елементи на д-р Хаус – д-р Хлебарка (Хю Лори), Чудовището от черната лагуна (1954) – т.е. Липсващото звено (Уил Арнет), пихтиестият Б.О.Б., резултат от експерименти с генно модифицирани домати (The Blob, 1958; Attack of the Killer Tomatoes!, 1978), озвучен от Сет Роугън, и прераслата гъсеница Инсектозавър. Всички те – под крилото на генерал Монгър (Кийфър Съдърланд). Тайнствената субстанция в мистериозния метеорит обаче е апетитна хапка и за извънземния тиранин Галаксар, и сблъсъкът е неизбежен. А от там нататък и сами се сещате какво се случва.
В резюме, „Чудовища срещу извънземни“ без съмнение е приятна за гледане лента, с достатъчно забавни моменти, но все пак лекият горчив привкус и усещането, че можеше и далеч повече, също остават и дори са отчасти натрапчиви. Дори и само заради това, че сме виждали по-добро и пораждащо далеч повече усмивки точно от същия производител.
За този автор
