[b]Молиер (2007)[/b]
Ако, подобно на мен, очаквате биографичен филм, посветен на известния френски драматург и сатирик, то едно е сигурно – ще останете изненадани. Под което обаче далеч нямам предвид разочаровани. Недългият, но бурен, скандален и въобще любопитен животопис за Жан-Батист Поклен може би на свой ред заслужава подобно екранизиране, но трактовката, представена от сценаристите върху един от особено неясните му периоди, е повече от оригинална. Пък била тя и своего рода спекулация.
Много преди да се превърне във фаворит на краля и любимец на публиката, преди да започне да поставя авторски пиеси, съвсем млад Молиер прави и друг опит да създаде собствен театър. Начинанието обаче се оказва повече от неуспешно – трупата му скоропостижно затъва в дългове, в следствие на което самият той дори попада в затвора. По-късно, дълги години прекарва в пътуваща из цяла Франция театрална трупа, събирайки опит и популярност, докато най-сетне се установява в Париж, където вече се издига заслужено до равнището и славата, с които го познаваме и днес.
Френските сценаристи Лоран Тирар и Грегоар Виньерон обаче явно са преценили, че тази последователност от събития се среща твърде често. Най-малкото в уводите към популярните му творби. Ето защо и тяхната история се спира съвсем за кратко върху известните ни исторически факти – мистериозното измъкване на младия Жан-Батист от тъмницата – което с лекота прераства в измислената от тях история за богатия благодетел, желаещ да изучи майсторството на драматургията. Със съвсем користна цел, разбира се, типично по Молиерски.
Трябва да се признае, че макар и да не обхваща реални събития, поне не и доколкото са известни на днешните изследователи, „Молиер“ носи напълно духа на произведенията на френския драматург. Същото се отнася и за атмосферата на периода, макар че последното едва ли е изненада при мащабните френски продукции от двадесет и първи век. Ролята на Молиер е поверена на Ромен Дюри, чието изпълнение е с една дума великолепно, а като цяло блестящия актьорски състав допълват Фабрис Лукини, Людивин Сание и Лаура Моранте. Декорите преливат от пищността и мизерията на седемнадесети век, диалогът е жив и остроумен, а двете са допълнени перфектно от характерната музикална тема, за да се получи наистина великолепен резултат.
За този автор
