[b]Гаднярът (2001)[/b]
Вини Джоунс си е Вини Джоунс – грубиян, бабанка, идол на милиони, било то футболни запалянковци или киноманиаци. Във филмовата му кариера обаче присъства и такъв филм, който почти съчетава и двете му лица, двете области на професионална изява, на едно място.
А на човека, влязъл във футболната история не просто като главатар на Лудата банда от Уимбълдън, но и с постижения като най-бързия жълт картон в историята на играта, три секунди след първия съдийски сигнал, и дузина червени картони, отклонил вниманието на Пол Гаскойн, при това доста успешно, стискайки го за тестисите, и за съжаление прекратил спортната кариера на защитника на лондонския Тотнъм Гари Стивънс твърде преждевременно – което всъщност съвсем не е забавно – прякор от типа на Mean Machine лепва идеално. Дори „Гаднярът“, бих казал, е прекалено меко – по-скоро би вървяло „Машина за месо“.
И все пак към филма. Битието на провалената звезда на английския футбол Дани Мийн, изпълнено с алкохол, скъпи коли, жени и въобще пилеене на стерлинги, в крайна сметка логично го докарва до затвора – където може би най-накрая ще оправдае идеята на тези така наречени „рехабилитационни центрове“. Нещата обаче в крайна сметка отново опират до футбол, и с желание или без, на Гадняра се налага да се включи в играта.
„Гаднярът“ може да се вземе и за комедия, при това доста добра, но сериозният елемент – при един по-внимателен преглед – далеч не отсъства. Освен с живота на бившия спортист и живота в затвора, като по-драматични моменти, се разменят и доста къси пасове с настоящето на спорта като цяло (или в частност футбола, ако предпочитате), с цялата му мръсотия на и извън терена. Всичко това, поднесено малко шеговито, типично по британски.
Изборът на Вини Джоунс за главната роля удря право в десятката и като присъствие на екрана, с което напълно го оправдава, и не по-малко на фона на оспорваната му спортна кариера – към която има и някои явни биографични паралели. Партньорите му като цяло не са особено известни, с едно изключение – няма как да не се забележи присъствието на Джейсън Стейтъм, в една от най-първите си, но доста запомнящи се роли. Дори без особено екранно време, неговият Монах просто се набива в очи.
Или, накратко, „Гаднярът“ е филм, който без никакво усилие може да достави удоволствие на широк кръг зрители – не велик, не гениален, но определено добър. Освен в случаите, в които те ненавиждат футбола. Колкото до почитателите на Вини – за тях си е живо удоволствие, макар че сякаш и без това не им е нужно толкова много.
За този автор
