Прекършени прегръдки (2009) / Broken Embraces (2009)
Далеч не е безизвестно, че във филмите на Педро Алмодовар сюжетът често играе някак второстепенна роля. Тъй че едва ли ще издам някаква тайна, ако започна с това, че „Прекършени прегръдки“ има един далеч не толкова дълбок сам по себе си сценарий. Другото обаче, което отличава лентите на известния испански режисьор, е перфектната режисура, постановка на най-дребните неща, детайлност на темите, предадени чисто визуално и може би специфичния хумор. Всичко това намираме и настоящата продукция, при това доведена до едно наистина изключително високо ниво. И именно то я прави това, което е – едно истинско, приятно изживяване.
Сюжетът по същество разказва историята на сценариста Хари Кейн, познат преди да ослепее като Матео Бланко. Когато идва шокиращата за новина за Ернесто Мартел, спомените му ни пренасят назад във времето, когато се появява и главната героиня Луна, неуспяла актриса и секретарка, от онзи по-еротичен тип, на покойника. И съвсем естествено се заформя познатия любовен триъгълник, с доста предвидими сами по себе си тайни и обрати, трагична любов и още нещо.
Нищо ново, още повече за испанското кино. Друг е въпросът, че Педро Алмодовар е успял да направи от всичко това великолепен филм. Първо, защото всяка сцена носи специфично естетическо удоволствие, някои от тях говорят повече от хиляди истории, дори има един два кадъра, които казват повече от, сигурно, пет минути диалог и веднага оставят ясна следа в съзнанието на зрителя. Всичко това е гарнирано с доволно количество забавни моменти и доста усещане за естественост, която кара човек да заобича или намрази даден герой почти на момента.
Тук съвсем естествено идва времето да споменем актьорската игра. Просто брилянтна. Пенелопе Круз блести на екрана и прави една от най-добрите си роли като Лена. Хосе Луиз Гомез и Луис Хомар също успяват да извадят най-доброто от артистичния си арсенал. Специално по отношение на втория бихме могли да отбележим, че успява да извади рядко похотлив поглед за сляп човек още в началото на лентата, при това, без да създава впечатление на изкуственост. Но това далеч не е всичко, което виждаме на екран нито от него, нито от останалия каст. Тук може би трябва да отбележим и великолепния Рубен Охандино, но като че ли е най-добре да не се задълбаваме по-насетне, имайки предвид, че абсолютно всеки заслужава да попадне в списъка на добре игралите.
Остана май само да споменем страхотната работа зад камерата на мексиканския оператор Родриго Прието, който успява да запечата върху кинолентата по абсолютно удивително точен начин дори най-малката режисьорска прищявака. Дори само заради това, човек би си заслужавало да гледа филма. Но слава богу все пак това далеч не е всичко което можете да видите в „Прекършени прегръдки“, както вече споменахме.
Заключението си мисля, че е очевидно. Новата лента на Педро Алмодовар е абсолютно задължителна за всеки любител на доброто кино. Което надали е изненада, имайки предвид, че при него няма добри и лоши филми, а просто добри, по-добри и брилянтни. А тук иде реч по-скоро за последния тип. Тъй че – приятно гледане.
За този автор
