Може би най-човешката от трите книги от поредицата досега. Това може да се каже за „Преобразяване“ на Лоис Макмастър Бюджолд. Естествено би могло да се допълни, че въпреки че действието изглежда малко по-скучно и мудно в сравнение с първите две, които също не изобилстваха от динамика, повествуванието остава все така грабващо. Плавното развитие на историята, която става все по-малко семейна и все по-глобална за света, който петкратната носителка на „Хюго“ описва, се смесва с плавното осъзнаване на основния фокус – същността.
Всъщност може би именно балансът между развитието на действието и увеличаването на мащабите на света прави романите толкова лесни за четене. Освен това талантът на Бюджолд на разказвач без съмнение спомага за това. Приключението на Даг и Фаун увлича и още герои, сякаш по същия начин, по който го прави с читателя – от съвсем невинен интерес към странната двойка и още по-странната мисия, която си поставят. Нещата обаче продължават на всяка стъпка да изглеждат ясни, макар че въпросите се множат непрестанно. И резултатът е книга, която спокойно може да те остави буден през нощта в желанието да я дочетеш.
Малко за самата история. Прокуденият Даг открива, че всъщност може да бъде далеч по-добре приет от фермерите, отколкото от собствения си народ. Но всъщност нещата не стоят точно така. В един момент се оказва, че ако някой все пак реши да го изслуша, да му повярва, то той може да види, че думата „ренегат“, с която се осмеляват да го нарекат, въпреки че се стреми да направи най-доброто и за всички хора по света, далеч не му подхожда. И докато самият той осъзнава силата си и изучава чудото на същността, „свитата“ му се увеличава. За да започне едно истинско речно приключение с постоянно менящ се фон и интрига до последния ред. И отвъд него.
Романът има своите достойнства и те са много, има и недостатъците си, така че вероятно за читателя, който предпочита една по-глобална картина, повече динамика и приключение във всяка крачка, той да се окаже недостатъчно задоволителен. За това пък носи много смисъл. Макар и посланията да са все простички неща, по-скоро ежедневни, за онзи, който ги търси и се наслаждава на тях, „Преобразяване“, книга втора от „Споделящият нож“ ще бъде удоволствие.
В заключение мога само да кажа, че силно зависи от това какъв тип литература предпочитате, но ако харесвате добрата книга, тази е такава. Въпреки това от том на том, романите от поредицата стават все по-трудни за възприемане сами, така че, ако решите да се потопите в света на Даг и Фаун, няма да е никак зле да се запознаете първо с „Омайване“ и „Наследство“. Макар че, за разлика от някои недотам умели разказвачи, Лоис Макмастър Бюджолд успява да изгради повествуванието така, че дори да е за предпочитане да знаете предисторията, то поне можете бързо да се ориентирате в нея, въпреки че се губи част от удоволствието.
–
[b][u]Повече информация от страницата на ИК „Бард“…[/u][/b]
За този автор
