Доста по-добре, но има все още какво да се желае. Това като цяло, може би, би била най-кратката рецензия на книга втора от поредицата „Споделящият нож” на Лоис Макмастър Бюджолд. Но за жалост съм забелязал, че толкоз кратко ревю рядко, какво ти рядко – направо никога не се вписва в представата на редакционния екип за статия, така че ще се наложи да ви позанимая и с малко детайли.
Историята на „Наследство” започва непосредствено след края на „Омайване”, донякъде продължаваща наложения стил в предходната книга. Казвам донякъде, защото с още след на урок първи по оседлаване на мъж, блудкавостта се изпарява и настава значително по-социално ориентиран роман. Бюджолд създава вече далеч не сладникаво любовен текст, но развива онова което маркира в миналата си творба – проследяването на някои семейни проблеми, в които може би почти всеки един от нас може да разпознае детайли от собствения си живот.
И докато родителите на булката бяха що-годе лесно умилостивени, тези на младоженеца бързо преминават в онзи отбранителен подход, който самият аз срещнах преди известно време водейки стриптизьорка на вечеря със семейството. Иначе казано, стена от неразбиране, гарнирано с „такова в къщи няма да си имаме и туй то”. Е, Фаун далеч не е от гилдията на изкушаващите с прелестните си форми, но положението е горе-долу същото.
Изключително ми беше любопитно да го видя поднесено с гарнитура от фентъзи свят и продължаващо приключение, макар и изтласкано на заден фон. Отношенията между всички в лагера, промяната и еволюцията на героите, борбата за правото на любовта да възтържествува над всичко и всеки… Но покрай всичко това се прокрадва и своеобразен класов елемент, стара вина на господарското съсловие и още доста други неща, които очаквам да видим развити по-насетне в поредицата.
Ще си призная без бой, че след „Омайване” останах разочарован. Това горе долу породи в мен известни резерви, с които подходих към „Наследство” и доста време се занимавах с търсене на кусури, докато в един момент не осъзнах, че сам си убивам удоволствието от четенето. Силно подозирам, че всеки, който започне второто томче от поредицата с подобна нагласа ще се сблъска с този ефект, така че личната ми препоръка е – недейте.
Ако успеете да я спазите, си мисля, че ще имате удоволствието да сте се запознали с една любопитна, особена книга, разгръщаща още от това, което авторката има да ни каже. От същото онова, което подозирах, че не съществува и от което споделих страховете си в предходната статия. Но въпреки всичко „Наследство”, а както изглежда и „Споделящият нож” като цяло не е четиво за всеки, тъй като навлиза и върви по границите на стилове, по принцип не присъщи на масовия читател на фентъзи. Така че преценете сами.
–
[b][u]За повече информация от страницата на ИК „Бард“…[/u][/b]
За този автор
