С две думи – писна ми. Омръзна ми да си хвърлям интелектуалния труд, за да може някой да го прекопира някъде и да го представя за свой собствен. Че и после да държи на това, нещо повече – да ми държи сметка за това – и да няма смелостта да посочи един източник. Да каже „абе, хареса ми, бе – взех го; ей тоя го е написал, ама прочетете го и при мен“. Така не бих имал нищо против – в крайна сметка аз тия статии не ги пиша за да си ги правя на тапети, а за да се четат. Но пък са си мои, нали така?
Повечето хора, струва ми се, си мислят, че като това е интернет, необятен такъв – то вземам и пускам. И какво от това, другият не губи, продължават. А не губи ли? Напротив: губиш ми. Губиш ми трафик, който аз си плащам. Губиш ми читатели – при това чрез моя труд, защото теб те е домързяло. Губиш ми и реклама, сиреч губиш ми пари. И най-вече – губиш ми времето, което съм отделил – а времето е безценно, то не се връща. И се превръщаш в най-безкомпромисната форма паразит.
Много е лесно да копираш – селектваш, пействаш, публикуваш в собствения си скелет. Не влагаш мисловна дейност. Ала се пъчиш – не дай си боже да попаднеш и на мъничко по-стойностен автор, тогава дори излизаш умен и готин. Пич, да не забравя. На чужд гръб. И издаваш ли издаваш. А най-глупавото в цялата работа, е че можеш да го направиш абсолютно собствено за половин час, вложиш ли малко усилие – трябва леко да преразкажеш. Малко да гугълнеш, както му се вика, и да вкараш два абзаца собствена мисъл. Ето толкова е лесно.
Днес вече го споменавах покрай поводите за това кратко иначе откровение, но малко ще го разширя – има цели блокове от елементи, които не могат да се променят и ги ползва всеки пишущ за дадено нещо. Така наречените факти. Историческите факти, да речем, са такива факти – пиша ли аз, пише ли той, пише ли тя, Наполеон няма да стане китайски демократ, няма да се роди в друга година и няма да бъде затворен на Южния полюс. Нито чаят ще се появи в Европа през Античността, или маслините ще станат австралийски плод. Ненарушими са, подобни обязаности. Литературни факти, музикални факти – Кърт Вонегът няма да стане европейски фантаст, нито Ахат – прогресивна рок-група. Нещата са това, което са, и от мен зависи само да ги прекомбинирам по възможно най-оригинален начин, да ги изпиша в собствен стил и да ги лансирам на публиката по начин, който да и допадне. Може да звучи манифактурно, ама е просто така.
И ето спомням си – пишейки маслинената си статия – събрах сигурно петнайсет-шестнайсет източника, от един си харесах едно, от друг – друго. Къде съм превеждал, къде съм пренаписвал – общо съм компилирал, пренареждал, но съм го направил аз. Че и маслиноман съм сам – десет реда още допълних, лично мои, слава богу дарен съм и с грам дар слово. Допитах се и за още – имам си и неофициален, така да се каже, съавтор, в средата на статията си е споменат – и пак не ми отне чак толкова време. И още повече, понеже ми изглеждаше суховато да е само за маслините, помислих, помислих, па я турих за Средиземноморието и я окомплектовах с чесъна, вместо да са две статии.
Е добре де, толкова ли е трудно? Немислимо?
Да – отнема пет-шест часа. Да – изисква внимание. Съсредоточение, съсредоточителност, и даже съсредоточаване. Но ако и това ти липсва, та да покрадваш от мен – тогава какво гониш и за какво се бориш? Въпрос без отговор.
За този автор
