Случвало ли ви се е да гледате филм само заради един единствен актьор? Това е реторичен въпрос, разбира се – всеки си има любимци и обикновено не изпуска новите им участия, и нещо подобно при мен е и с Вини Джоунс. Бившият футболист вече натрупа на сметката си порядъчно количество солидни роли, създаде си много специфичен екранен образ, а покрай него – и неизбежното сериозно количество фенове.
Тук идва момента, в който със съжаление ще отбележа, че именно те ще останат разочаровани след „Legend of the Bog“. Ирландската продукция граничи с определението безкрайно слаба, и единствената причина въобще да надига глава над водата е наистина приятния саундтрак – стига да харесвате местната фолклорна музика – и малка шепа готини лафове. Колкото до самия Вини – макар и да се кипри начело на постера, ролята му всъщност не е толкова централна, и въпреки че някак успява да докара типичното си излъчване, персонажът му е твърде посредствен и елементарен, за да бъде това достатъчно. А оттам нататък блатната легенда потъва точно там, от където е излязла.
Говорейки за ужаси, човек очаква да се ужаси – с ударение на и-то в края. Поне мъничко. Дали ще са кръв и черволяк, гнусни лиги, злокобни призраци, каквото и да е – трябва да има нещо гадничко, малко напрежение, пищящи и търчащи в околовръст персонажи. И когато всичко това се окомплектова с някой друг лаф и дори сравнително елементарен сюжет, то нещата обикновено се подреждат. Ирландците обаче изглежда са изпуснали този момент по трасето, и в крайна сметка се е получило нещо твърде изкуствено.
Едно на ръка, развитието на лентата – по някакъв тотално абсурден начин, някакви хора се събират на едно място, и то не от типа на „група младежи заминават в провинцията“. Веднъж повреда в колата, втори път – повреда в колата, трети път да не потретям, и изведнъж един куп народ се оказва запилян из блатото, където явно има една единствена полупорутена постройка, която обаче всички намират. За капак, обитавана от леко откачен тип, който в някакъв момент също се изтърсва. Всичко това – близо половин филм, някакви бегло забавни диалози, с по една-две хващащи реплики на пет минути, и всичко това вероятно за да придаде някаква дълбочина на персонажите. Е, наистина, криво-ляво все пак придобиват някакъв облик, но пък той не е нищо особено, така че времето си остава загубено.
Втори път – ужасите. Ефектите не са лоши, но примитивка с тояга едва ли е способна да ужаси когото и да е. Късната, по-действена половина на филма, има някакво нелошо темпо, но само толкова – цялото гонение е най-вече отегчително. Нито напрегнато, нито ефектно – едно голямо нищо. При това за жалост, тъй като самата легенда за блатните хора – или по-точно тела, вадени от блатата, която се сервира в началото, макар и набързо, е горе-долу интересна, и върху нея можеше да се изгради нещо достатъчно грабващо. Но, уви.
И всъщност, друго не остана – въобще, ако решите да гледате новия филм на Вини Джоунс, единствената причина евентуално да си заслужава пълната загуба на време е самият той, но дори и тя не е достатъчна. Така че, по-добре просто си намерете някой друг посредствен филм на ужасите, който и без това ще свърши най-малко същата работа.
За този автор
