[b]Последната банда (2007)[/b]
Френското кино едва ли някога престава, или ще престане да изненадва с нестандартните си хрумвания. „Последната банда“ от една страна смело се нарежда сред модерната вълна екшън-трилъри, характерни за новото местно кино, от друга – не отстъпва на голяма част от толкова типичните, завързани френски криминални истории. Същевременно, обаче, сюжетът е изграден върху истински случай, а снимачният похват във филма може да се нарече най-малкото леко особен.
Шейсетте години, Франция, малка детска банда в своето първо, безобидно похождение, навява повече представата за приключение, отколкото настоящо престъпление. Има нещо гаврошовско и дори почти романтично в подобна картина. Четвърт век по-късно обаче всякакъв контур на невинност е заличен напълно, а постоянното надлъгване и надмогване със закона и блюстителите на реда има също толкова ежедневен привкус. И може би играта все още е игра, но залозите са коренно различни, а играчите – безкрайно променени.
„Последната банда“ е доста, бих казал дори нехарактерно за жанра дълъг филм със своите над два часа, а ретроспекциите, огромното множество отделни събития и сцени, и до известна степен резкият преход между тях – нещо донякъде типично за французите – в никакъв случай не го правят особено по-лек и лесен за гледане. Но това по никакъв начин не отнема от качеството. Напротив. Филмът е изключително пълноценен и пълнокръвен що се отнася до всеки свой отделен пласт или дори детайл, и при съответната малко по-сериозна настройка наблюдаването на развитието му може да бъде истинско удоволствие.
Иначе, едва ли е изненадващ фактът, че актьорският състав е почти непознат – за съжаление и като количество, и като навременност, френското кино с трудности достига до българския зрител. Затова и въпреки всъщност солидните визитки на повечето главни действащи лица, само бегло ще отбележа присъствието на Венсан Елбаз в ролята на Д’Артанян в поредната екранизация на „Тримата мускетари“ (от 2005, с Чеки Карио), както и участието на Клеменс Поаси в телевизионната адаптация на „Война и мир“ (2004). Но тази привидна непопулярност съвсем не означава слаба игра.
Като за финал, „Последната банда“ е безспорно поредният силен френски филм, въпреки своеобразността си. И ако тя – или пък продължителността – не ви притеснява, то си заслужава да го видите.
За този автор
