Изпозагубеният свят (2009)
Не съм сигурен дали светът се е изпозагубил, но създателите на тази лента със сигурност са загубили нещо – или поне за периода, в който са я заснемали. Най-вероятно това ще да е било чувството за хумор. Чак донякъде човек да съжалява, че съответните позиции на сценарист, режисьор, а в случая дори актьори, не вървят с лицензи – нещо като актьорска книжа – защото след „Изпозагубеният свят“ щеше да бъде съвсем в реда на нещата да загубят и тях. Поради простата причина, че по-загубен филм рядко се намира.
Вярно, че пародията, специално на екрана, по принцип е доста долнопробна, макар и да се намират отделни бисери. Самото пародиране е умение с доста тънкости – да се напипат точните възли на оригинала, които биха му се поддали, върху тях да се изгради нещо все пак относително ново и с достатъчно собствени достойнства не е шега работа – и подобни произведения се запомнят. Има ги обаче и всички останали случаи, при които хора, нямащи никаква собствена идея, но намиращи се за оригинални, вземат една или няколко творби и снимат нещо си – а за съжаление, това се прави относително лесно, просто защото основно се скалъпват парчета от изходните материали с малки поправки. И отново за жалост, в случая се е получило нещо подобно, а на разположение има цял един жанр, в далечната предистория на който някъде се намира „Изгубеният свят“ на Артър Конан Дойл.
Та защо цялото това предисловие – защото филмът сам по себе си не заслужава и толкова. А няма и значение кой точно елемент, ако въобще могат да се нарекат така, от коя от безкрайните ленти с крайно близка тематика е взел. Важни в случая са искрено тъпия диалог, тоталната липса на елементарен сюжет, потресаващото актьорско отсъствие, и всичко това пакетирано в спец-ефекти, достойни за филм от седемдесетте – ако беше чернобял, никога нямаше да предположа, че е нов. Всъщност, алфата и омегата на историята се заключават в безумния учен Рик Маршъл, неговата теория за пространствено-времевите водовъртежи, и тахионовата му джаджа, която захвърля него, глуповатата асистентка Холи и откровения идиот Уил насред някакво алтернативно измерение, каша от различни времеви моменти – от което трябва естествено да се измъкнат.
Все още не толкова нестабилна почва реално, но с нея и си остава – освен ако евентуално не намирате закачки с динозавърска урина, пластмасово изглеждащи членестоноги, зле гримирани маймуночовеци и гущерочовеци, напиване с кокосови орехи и въобще безцелно спринтиране напред-назад, гарнирано с всичко казано по-горе, за особено забавно. Просто, въпреки че от тази заготовка на теория може да излезе поредната глупавичка, но поне малко смешна комедия, с няколко уместни скеча и десетина лафа над нивото на мъртвопиян или бавно развиващ се, на практика и това не се е получило.
С две думи, тотално разочарование, и то дори на фона на десетките посредствени ленти на същата тема. Сред които, между другото, сигурно и със затворени очи можете да уцелите три, които да си заслужават гледането поне с една идея повече. Единственото, за което не съм сигурен, е качеството на двата сериала – от 1974 и 1991 – които предхождат „Изпозагубеният свят“, но след подобна антиреклама не мисля, че скоро ще имам желание да ги изпробвам.
За този автор
