[b]Живей живота си (2006)[/b]
Ако само преди ден някой ми беше казал, че индийска комедия може да провокира у мен спомен за филм от класата на „Анализирай това”, най вероятно щях да изкарам седмицата в болница. А лекари с бели престилки да се опитват безуспешно да оправят схванатите ми от смях коремни и шийни мускули. Но дори най-изненадващите събития могат да се случат, и лентата на режисьора Раджкумар Хирани успя – макар и не напълно – да ме доведе до подобно сравнение. За съжаление, въпреки всичко позитивно, „Живей живота си” има и няколко недостатъка, които биха могли да развалят доброто впечатление на един по-претенциозен зрител.
Свежа гангстерска комедия, за един човек, който от лошото се обръща към доброто. При това с помощта на Махатма Ганди. И то не с ученията му, а с личното му присъствие. В наши дни. Приликата се набива в очи – престъпен типаж, психическо състояние, нямаме обаче готин брадат психоаналитик. И по-добре. Ситуациите са абсурдни до степен, която може да накара зрителя не просто да се засмее, а буквално да се кикоти. Скечовете са свежи и издържани в най-добрите традиции на комедийния жанр. А пък оригиналните идеи не са една и две и добавят щипка новост във всичко това. И неусетно лентата се превръща в един добър филм, който си заслужава да се види.
Актьорската игра също ме изненада изключително приятно. Подборът на хората, които да влязат в кожата на персонажите – също. Визията на всеки един от тях пасва на ролята като миланско сако шито по поръчка. За жалост обаче с това като че ли се изчерпват всички хубави неща, които могат да се кажат. Всъщност, ако нямаше нищо негативно, някъде тук трябваше да стои заключението, което обяснява колко велика комедия е сътворил братския индийски народ.
Но почти винаги има едно „но”. В конкретния случай е дължината на филма. И то не заради числовото си изражение в минути, а именно сто четиридесет и четири, а поради факта, че то се оформя от около половин час, дори малко повече, абсолютно излишни сцени, които накъсват лентата по безобразен начин. А именно – музикалните. Може би в Индия този подход би имал успях – не познавам публиката там, но за зрителя отвъд границите й е малко трудно да го възприеме като съществена част от продукцията. Защото някак си не се връзват. Дори да разглеждаме цялото като комедиен мюзикъл успехът е отново спорен. Просто заради нотката екзотика, която на място може би съвсем не е такава, но в чужбина стои някак странно на фона на иначе съвсем неекзотичния сюжет.
И в заключение все пак трябва да отбележа, че въпреки тази забележка, която всъщност няма претенцията да бъде общовалидна и оформя по-скоро лично мнение, отколкото обективен факт, „Живей живота си” е една забавна, добра комедия. И на фона на безумията, които са се превъртали в прожекционните апарати на световните киносалони в последната година бих казал, че е класа над голяма част от холивудските си събратя. Но просто няма как да не му се прииска на човек да беше нещо повече. А разстоянието до подобно постижение е било съвсем малко.
За този автор
