Kung-fu Panda (2008)

[b]Кунг-фу панда (2008)[/b]

От днес нататък никога повече няма да гледам на кунг-фу филмите със същото око. Не че някога е било особено това око, но – както са казали древните китайци – откъдето минат Dreamworks, посредственост не никне.

Всъщност с втората и трета част на Шрек самото студио започна лекичко и притеснително да гази на едно място, но ако причината се е криела подмолно под камъка на този точно филм, то абсолютно е имало защо. Отдавна не се бях смял толкова, и то на съвсем невинни закачки с добре познатите клишета от кадрите на свръх-бойните изкуства, подплатени още малко с щедър пояс страничен хумор. Но също така съвсем ефирен.

А между тях, съвсем в реда на нещата и добрите традиции, се промъкват и отделни дребни късчета от толкова типичните кратички мъдри фрази на далекоизточното наследство – не съвсем разбираеми, не съвсем прями, но задължително напълно верни, независимо как точно си ги обръщаш и въртиш в съзнанието.

Анимацията на „Кунг-фу панда“ сама по себе си е не по-малко обилна и от превисоко качество, запазена марка на Дриймуъркс – въпреки началната и шокираща за момент задявка с култовия „Самурай Джак“. А историята е изкласила в лехите на по-наивните по дух творбици в жанра – точно по стъпките на Шрек, между другото, но те просто бяха из друго блато. Което, да добавим, я прави и семпличка, и приятна – и със сигурност подходяща за всички възрасти, тъй като дори леко пародийния елемент е внесен с много финес.

Озвучителят на главната роля Джек Блек не е известна физиономия, но пък и Майк Майерс не беше чак толкова популярен до преди няколко години. За сметка на това пък обкръжението му е звездно, и то в какъв състав – Дъстин Хофман, Анджелина Джоли, Джеки Чан, Луси Лу – поредната кавалкада имена в своя щастлив анимационен час.

И честно казано, не съм сигурен дали точно „Кунг-фу панда“ не е най-доброто в тоя жанр, марширувало въобще по екраните до момента. Разбира се, чакаме и котарака с неговите чизми, че и четвъртия Шрек, но там вече има сериозни опасения за баналности. Тук свежестта просто се лее – с пълни ведра и прасковени цветчета.

За този автор

Author: Ангел Генчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *