Както си личи от заглавието, на вълна къри съм. Пък и от [b][u]пилешката супа с къри и бял пипер[/u][/b] ми беше останало доста месо. С отъняващ портфейл днес трябваше да заложа на остъргване на съдържанието на хладилника и кухненските шкафове. Всеки има такива моменти – трябва да унищожиш остатъците от друго готвене и да заситиш глада. И така, до заплата. Без ясна идея, но много гладна, се озовах пред плота със следните продукти:
1 парче пилешко филе (около 200 гр.)
3/4 глава лук
1 скилидка чесън
1 лимон
мед
сол
125 гр. ориз
3 ч.л. къри
2 ч.л. млян бял пипер
масло
2 с. л. заквасена сметана
Рано сутринта, с пристъргващ стомах и никакво желание да пазарувам, извадих пилешкото филе от камерата. И започнах да чистя. Няколко часа, една лека контузия и далеч по-чист под по-късно вече бях готова да се погрижа и за корема си. Пилето все още имаше сърце от лед, което така и не разбрах дали имаше ефект върху рязането. Положителен или отрицателен. Във всеки случай нарязах месото на лентички и после на кубчета. Накълцах лука на едри парчета, а скилидката чесън наситних. Със сълзи на очи раздробих едрите парчета лук с пръсти. Свирукайки си, засипах пилешкото с белите кубчета зеленчук и добавих щедра щипка сол.
Заколих лимона, тъй като ножът ми не се справя особено успешно с рязането. Изецих сока и залях пилето. Звучи като подготовката за пилешката супа, а? Всъщност е универсално, така че може да се използва и за какво ли не друго като марината. А, да. Забравих да спомена и лъжичката захаросан мед, която се присъедини към пилето, лука и чесъна в стъклената купичка. Догледах си „Клюкарката” и когато гладът започна да човърка из доброто ми настроение, се върнах в кухнята.
В малка тенджерка разтопих масло, колкото да покрие дъното. Оставих го да се запържи леко, докато из кухнята се понесе приятен аромат, и без никакви угризения метнах вътре месото. Заедно с цялата марината и зарзават. Когато закъкри, намалих котлона и добавих кърито. Щедро – от два вида. Малко прясно смлян бял пипер (добре де, повечко) и… Замислих се какво още мога да сложа вътре. Остатъкът заквасена сметана ми се стори добра идея и с агресивно бъркане го стопих в жълтата яхния. Намалих още малко котлона и на съседния сложих по-голяма тенджера с вода. За ориза.
Пилето си къкреше щастливо, сгъстявайки се, а аз все още се суетях около печката. Водата кипна и бухнах вътре пакетчето ориз. Ако се чудите за какво става въпрос – тези дни експериментирам с нова опаковка ориз. „Дългозърнест бланширан с жен-шен.” Продава се на пакетчета , вари се с пакетчетата и уж остава на зърна, не се смива и така нататък. Мечтата на всяка домакиня, която все не нацелва комбинацията 2,5/3 чаши вода към 1 ориз. Та метнах надупченото пликче ориз във врящата подсолена вода и отидох да изхвърля боклука. След 18 минути и мъчително ровене с вилица из тенджерата най-накрая нацелих отвора на опаковката и успях да я извадя. Междувременно пилето беше станало готово и на негово място сложих тефлонов тиган с остатъка от маслото. Метнах горещия ориз (без пликчето) в цвърчащото масло и с отривисти движения започнах да го бъркам. Втората чаена лъжичка бял пипер влезе в тигана и няколко секунди по-късно вече бях готова да си сервирам късен обяд.
Забележка: Получават се 2-3 порции.
За този автор
