[b]Сарами[/b]
Сарамите представляват изключително любопитна група от гущероподобни хищници, населяващи предимно южните гори на континента. Обща черта, с която се характеризират са видоизменените в крила посредством ципа задни крайници, които им позволяват да осъществяват сравнително дълги полети.
Наличието на дълъг нокът на втория пръст на същите крайници позволява захващане за клоните на дърветата. Странната симетрия, която се получава от тази структура, змиевидното тяло и силно редуцираните предни крайници, завършващи с единични, остри като бръснач рогови образувания им придава измамно комичен вид. Цялото тяло е покрито с дребни люспи, а в зависимост от вида се наблюдават и различни по големина пера. Освен че летят, сарамите пълзят, катерят се и понякога дори плуват. Размножават се чрез яйца, които снасят в издълбани от тях хралупи, в земята или по стеблата на дърветата. Обикновено живеят поединично, но има изключения. Някои разновидности са изключително опасни, когато нападат с пикиращ полет. Менюто им варира от дребни бозайници и риба до значително по-голяма от тях плячка.
[b]Дървесно сарами[/b]
Достига до метър и половина на дължина, кафеникаво, със сравнително гъсто оперена опашка. Мъжките притежават дълги червени пера в основата на врата и две двойки значително издължени зъби. Женските са значително по-невзрачни. Обитава гъстите гори от средната част на континента. Често яйцата му стават жертва на набезите на северните гарки, но нерядко самият вълчи народ влиза в менюто на по-едрите екземпляри.
[b]Райска птица[/b]
Сравнително дребен представител на групата, обитател на джунглите около Солените тресавища. Макар гъстото му, разноцветно оперение и размера от около 70-80 сантиметра да му придава миловиден вид, острите зъби и нокти далеч не го класифицират като безопасно животно. В Южното кралство е особено ценен като домашен любимец на знатните дами, а кожата му е изключително скъпа и търсена по пазарищата на целия континент. Понякога образува големи колонии.
[b]Кърваво сарами[/b]
Среща се в същите земи, където и райската птица. За разлика от нея обаче достига почти два метра на дължина, изключителен горски убиец. Червеникавия цвят на люспите му, рязко контрастиращ с редките синкави перца по цялото тяло не му позволява да се прикрива добре, но за сметка на това размера на зъбите и ноктите предполага значителни проблеми за всеки, имал нещастието да го срещне. По изключение може и да е много добър плувец.
[b]Пещерно сарами[/b]
Голямото около метър и половина сарами е и най-лошия летец от изброените, но за сметка на това пък е изключителен плувец. Очите са редуцирани почти до изчезване. Тялото е покрито с дребни, белезникави люспи. Най-често се среща в Кристалните пещери на Южните острови, където е голяма напаст за есаргите. Поне в миналото малко по-едра форма на същия вид е била характерна за приземието на Гъбовидните гори, но понастоящем ако не е изчезнала, то поне е изключително рядка.
Освен гореизброените представители съществуват още множество по-дребни видове, разпространени в почти всички южни части на континента.
[b]Нахох[/b]
Сред обитателите на южните морета всяващи най-голям ужас са нахохите. Безмилостни хищници, които поглъщат всичко, което се изпречи на пътя им, те са големият ужас за моряците, макар да са много редки в близост до бреговете на континента. Приликата им със сарамитата съвсем не е случайна и много мъдреци вярват в общия им произход. Нахохите имат значително по-тумбесто тяло от летящите гущери, но предните им крайници са изцяло редуцирани, докато задните са развити в плавници. Те, заедно с дългата опашка и гъвкавото туловище ги правят отлични плувци. Главата е масивна, снабдена с остри зъби.
Най-големите представители, гигантските нахохи от южните морета достигат до двадесет метра дължина и могат да издържат с часове под водата, преди да им се наложи да излязат, за да си поемат въздух. Значително по-дребни, до не повече от пет-шест метра са белите нахохи от източното крайбрежие на континента. За разлика от огромните си събратя те се движат на групи, като показват групова стратегия при лов на риба или други жертви. Често могат да се видят и да скачат над водата.
Блатният нахох е единственият представител, който води земноводен начин на живот и снася яйца. Всички останали видове са яйцеживородни. Среща се изключително рядко в Солените тресавища, плувайки умело между корените на дърветата или пък излежавайки се на слънце на брега. Едрите екземпляри могат да достигнат до осем метра на дължина.
[b]Флери[/b]
Третата голяма група представители на този клон гущери, за разлика от сарамите и нахохите води изключително неподвижен начин на живот в големи колонии и е представена само от два вида, срещащи се на Кристалните острови. При тях предните крайници също са напълно изчезнали, но се наблюдава редуциране и на задните до подобни на рачешки. Чрез отделян от подопашни жлези силно леплив секрет тези животни могат буквално да увиснат над водата, прикрепени към скалите. Шията е издължена и много гъвкава, а устата оформена в подобие на плосък клюн, което им позволява да улавят риба и дребни ракообразни в плитчините, над които са разположени. Всяко едно преместване на по-добро място и по време на размножителния период изисква часове. Новородените малки са много по-подвижни и отлични плувци, докато поотраснат и се прикрепят към скалите.
По-едрият представител има тяло, изцяло покрито с черни люспи, което достига до метър дължина. В основата на главата шията образува торбичка, което позволява при откачане на долната челюст да се поглъща и по-голяма плячка. По-дребният му събрат, почти на половина по размери е с тяло, изцяло покрито с бели иглоподобни пера.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=203015#203015
За този автор
