Клаус Корнелиус Фишер: "И прости нам"

Защо човек чете криминален роман? Обикновено, за да се забавлява с мистерията, фабулата, защото героите са му симпатични. Всичко това определено присъства в „И прости нам“ на Клаус Корнелиус Фишер, загадката е налице, наглед неразрешима, фабулата е интригуваща, героите – реални, чаровни дори. Така че идва на дневен ред въпросът – само това ли би потърсил читателя в този тип книги. Естествено че не, винаги има нещо отгоре, но масовият любител на кримката определено не би бил запленен от гарнитурата поднесена ни от немския писател.

А тази гарнитура е съставена именно от сериозен поглед върху нещата около нас, изпъстрена с голямо количество съвсем нелековати въпроса, и техните отговори. Със една специфична за европейската проза социална ориентираност. Разсъждения на тема какво е гнилото в днешния живот, какви са проблемите на обществото. И поглед през очите на един прехвърлил петдесетте полицай, който гледа и през очите на младите хора. Допълнителни сюжетни линии на тема колко голяма е тежестта да живееш и работиш, когато в семейството ти има неизлечима болест… и така нататък.

Това прави „И прости нам“ една наистина ценна книга, но определено я декласира от категорията на леките четива, с които човек убива малко време и се забавлява. Което естествено е и плюс и минус. От една страна повечето хора посягат към криминалния роман със съвсем друга нагласа, така че лесно биха могли да бъдат разочаровани, от друга – любителите на сериозната литература, поднесена в по-лековата опаковка, ако можем така да се изразим, макар и неточно, надали са много. Така че в смисъла на онази абсолютно лишена от мисъл реклама на Донкафе, трудно е да намериш добрия микс, като този надали е най-подходящия за всеки.

Все пак, ако човек подходи с необходимите очаквания, би останал задоволен от прочетеното. Чисто естетически по всичките линии. Добър стил, въпреки малко надвишената доза ежедневен жаргон на места, интересна мистерия, разрешена по най-добрия начин от симпатичен главен герой. И добро обкръжение. Като цяло дори бих поздравил Клаус Корнелиус Фишер за избора на място, където се развива главното действие, тъй като определено известния с лековитите си нрави и особени жители Амстердам си пасва с цялата история на странното убийство, чиито корени и мотиви са толкоз странни, колкото надали човек може да си представи.


Повече информация от страницата на ИК „Колибри“…

За този автор

Author: Иван Ж. Атанасов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *