„The Road Home“, 2001 г.
![]("http://www.sivosten.com/gfx/broi12/road_home.jpg")
Награден със “Сребърна мечка” от филмовия фестивал в Берлин, този филм отново доказва, че китайското кино не е за подценяване, а още пък по-малко трябва да се пренебрегва. Все така чудесната и лично на мен безкрайно симпатична Жан Зъ И, позната от “Тигър и дракон” и “Герой”, в едно “незабравимо пътуване към потайностите на сърцето”.
Първото определение, което ми идва наум, когато се сетя за “Пътят към дома”, е красив филм. И човечен. От тези, които те карат да вярваш в добротата на хората по принцип, да мислиш, че светът всъщност е едно прекрасно място. Защото става дума за любов, за простичка и обикновена любов, лишена от трагизма и величието на сърцераздирателните драми.
Млада девойка се влюбва в новия учител, който идва в нейното село да преподава. Във времена, когато сватбите са се уреждали от родителите, тя заявява и се бори за любовта си по детски трогателен начин, спечелвайки симпатиите на своите съселяни. Десетилетия по-късно порасналият им вече син се завръща в родното си място за да възкреси един стар обичай – да върне по пътя към дома покойния си баща.
Красотата на самата история е допълнена от прелестната визия – обагрената многоцветна есен, лютата снежна зима, всичко това в пастелните тонове на спомена, противопоставено на черно-бялото настояще. Настояще, лишено от светлината и присъствието на човека, който е осмислял години наред живота на хората около него, който ги е напътствал, възпитавал и учил.
Едва ли е нужно да споменавам, че филмът е задължителен за гледане, аз тази повинност вече я отбих, но мога отново и отново да се наслаждавам на такъв шедьовър.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2253
За този автор
