Джули и Джулия (2009)
Мерил Стрийп. Какво може да се каже за нея, когато дори на шестдесет успява да очарова зрителя с неповторимата си игра. Може, например, да се спомене, че виждайки името и на плаката на комедийна лента с готварска насоченост, която не предвещава да е нещо особено, човек се замисля дали да я погледне и в крайна сметка решава, че може и да си заслужава. И не бърка. Защото „Джули и Джулия“ наистина е филм, който може да накара устните ти да се изкривят в усмивка, докато устата ти се пълни със слюнка – една неочаквано добра комбинация, както за запалени кулинари, така и за любителите на доброто кино.
Все пак може би е добре още в началото да споменем негативите. Те всъщност се заключават във факта, че в лентата на режисьора Нора Ефрон не се случва почти нищо. Макар че видимо има сюжет, та дори в две линии – живота на Джулия и този на Джули и нейния кулинарен блог, те като че ли не се движат наникъде. Което важи в по-голяма степен за втората, може би защото Ейми Адамс, въпреки иначе добрата си игра, не успява да вдъхне онази частица живот в иначе плоския си персонаж, която Мерил Стрийп влага.
Тук може би трябва да се добави едно уточнение – както в сравнение се виждат недостатъците в играта на Ейми, така и самата Мерил не би могла да блесне толкова без добрата работа свършена от същата. Така че критиката далеч не е уместна, въпреки че наистина на човек може да му се прииска и двете почти съименнички да бяха изиграни от невероятната американска актриса.
Нека разгледаме останалите позитиви. От една страна музиката по странен, но доста приятен начин допълва дори най-скучните моменти, правейки ги приятни за гледане. Освен това в лентата се сблъскваме както със скечови ситуации, така и с доста добре рафинирано чувство за хумор, както и съвсем нетипичната за американските ленти самоирония. Животът във Франция и образът на Джулия са представени наистина реалистично, като дори човек би очаквал като стъпи в Париж, да види тази абсурдно висока симпатична лелка да си купува, да речем, змиорка.
За кулинарите, пък, ще бъде голямо удоволствие да видят малко реализъм във филм свързан с изкуството да се приготвя храна. Рецептите наистина звучат и изглеждат вкусно, като надали има зрител, на който да не му се прииска да хапне, докато гледа „Джули и Джулия“.
И в заключение можем само да кажем, че „Джули и Джулия“ определено е един от най-вкусните филми, които човек може да гледа. Лек, приятен с тънко чувство за хумор и перфектната игра на Мерил Стрийп, лентата наистина е едно идеално средство за отпускане. Като единственото, за което бихме могли да съжаляваме, е че човек наистина усеща, че тази толкова приятна продукция можеше и да е по-добра. Но дори така наистина си заслужава.
За този автор
