Добре че дойде Еврокон, та да успея най-накрая да си купя настоящата книга, много и все хубави неща бях чувал за нея, но кой знае защо по книжарниците все не успявах да я зърна. И така – “Хакери на човешките души” от Иван Попов, номиниран за дебют, но за съжаление ненаграден.
![]("http://www.sivosten.com/gfx/broi11/hakeri.jpg")
Ще го почна открая – това е една от най-добрите фантастични книги, които напоследък съм чел. Да подчертая – не от най-добрите български, а по принцип. И това само по себе си е достатъчна атестация, защото рядко се престрашавам да посегна към книга, а още по-рядко си купувам.
Чудя се дали това обаче е киберпънк, все пак на Еврокон-а се постарах да разбера всичко за еволюцията на киберпънка, а тази книга някакси се измъква от рамките, в които би трябвало да бъде. За мен по-скоро е социална сатира, точна, дори брутална и поднесена под маската на фантастика. Защото – по дефиниция – истинската фантастика би трябвало да рисува картини от след утрешния ден.
Докато “Хакерите” сякаш поднася притоплен вчерашния обяд, при това обилно гарниран с лютите чушки на една уж паралелна реалност, която твърде болезнено се пресича с добре познатото ни настояще.
Четеш и си мислиш, е да, и това е вярно, за красотата на българските жени като неопазен от разхищение генофонд, и за даровитите техничарчета, пръкнали се на принципа “мизерията ражда гении”, и за мафиотско-държавната структура на неуправляемата демокрация, че дори и за Графа-вампир-освободител. И както си четеш, потъваш в къде по-сложни идеи и внушения – за божествената сила на думите, за словото, което променя и дори подменя всеки смисъл, за така модерните евфемизми, маскиращи грозното лице на озъбената реалност. И продължаваш да се чудиш какво е точно свободата, има ли всъщност свободна воля, дали наистина някога си притежавал правото на избор и кой в крайна сметка дърпа конците на цялото марионетно представление.
Не се заблуждавайте, не се чете лесно тази книга. Техническите обяснения са истинско предизвикателство за всеки, който не е прочел 10 тома математическа лингвистика, а и създадения свят е някак схематичен и набързо скициран, та трябваше все да прелиствам първите страници и да си припомням кой какъв беше. Но пък може би чехкините по монокини и успокояващият плясък на вълните да са били убийствени за концентрираното четене. Знае ли човек? Прочетете и сами преценете.
И нещо като следговор: похвална е идеята на издателство “Аргус” винаги да дават думата на някой мъдър човек да поясни какво точно е казано в книгата, но фактът, че три страници текст ги чета половин час с Речника на чуждите думи в ръка, винаги леко ме е притеснявал. Не че това касае качеството на самата книга, но нали трябва да си намеря повод да мърморя :).
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1941
За този автор
