Ти, Читателю, току-що си закупил последната книга на Итало Калвино „Ако пътник в зимна нощ“. Навън все още е лято, въпреки че есента е обагрила в мъртвешко оранжево зелените до вчера листа на дърветата. Бързаш към вкъщи, и от време на време проверяваш дали скъпоценното томче е още у теб. Ако си един от малцината щастливци, които знаят италиански, може би си чел книгата преди време в оригинал, и сега просто искаш да прелистиш набързо българския превод. Твърде вероятно е и да ти е попадал екземпляр на английски, но винаги си изпитвал съмнение дали звученето е като на родния език на писателя. Но да се спрем на хипотезата, че ти всъщност за пръв път разгръщаш страниците на тази книга, а Калвино познаваш по принцип от спорадичните (и ценни за всеки антиквар) издания преди време. Ето те вече у дома, удобно се разполагаш на дивана и жадно се нахвърляш върху новопридобитото четиво. Първите няколко страници са увлекателни, постепенно потъваш в действието, докато околния свят постепенно чезне в мъгла, когато изведнъж… романът свършва! Но започва твоето най-велико пътешествие в света на литературата, и аз, Читателю, искрено ти завиждам за това, но пък с носталгия (и дори известна доза умиление) си спомням как самият аз се препъвах по трънливия път към финала.
Няма да се впускам в обстойни описания на структурата, идеята и цялостната концепция на книгата, защото със сигурност ще разваля изненадата (макар че замалко да го направя), а тя е част от удоволствието, когато четеш подобно не просто многопластово, а многожанрово произведение. Да се наслаждаваш на творческия гений на Калвино, да проследяваш разнообразните му писателски превъплъщения, да преоткриваш съзиданието на светове, герои и ситуации – всичко това е част от приключението, което съпътства разлистването на страниците. Не е толкова важен сюжетът – макар той да е опорната точка, около която Вселената се усуква по волята на писателя – колкото разбирането и вникването в рамката, която очертава цялостната картина на „Ако пътник в зимна нощ“. Именно извън картината се разиграва на зарове съдбата на повествованието, като читателят е ту печеливш, ту губещ, но никога безразличен към случващото се. Вълшебството на съпреживяването е толкова истинско, че понякога се залутваш из дебрите на авторовата фантазия, дори и да си се вкопчил в нишката на разума, който уж обещава да те измъкне от объркания лабиринт на собственото ти съзнание. В крайна сметка се губиш в преплетените коридори на множеството гледни точки и идейни хоризонти, губиш се и се преоткриваш на отсрещния литературен бряг, където те очакват още по-вълнуващи препятствия…
–
Повече информация от страницата на ИК „Колибри“…
За този автор
