Изхвърли всички представи
Гледай и виждай
Слушай и чувай
Усещай”
Още си спомням как преди около 5 години с най-добрата ми приятелка отидохме на концерт на духовия оркестър на Първа английска гимназия. Причината за силните ми спомени, обаче не е точно в самия оркестър, въпреки че се справиха доста добре. Това, което се заби в съзнанието ми беше едно изпълнение на двама симпатични младежи с дълги коси, единият доста надминал нормата за ръст.
Инструменталът, който изсвириха на клавир и китара, се казваше “Балканджи”. Впечатлението, което оставиха в мен тогава, беше достатъчно силно, за да мога поне 3 години след това, преминавайки на бързи обороти по дистанционното вкъщи, да закова вниманието си на канал, който при нормални обстоятелства не гледам. В студиото на тази телевизия се бяха намърдали същите двама младежи, но вече не бяха сами…
Та имало едно време едни хора, които решили да правят музика, но не можели да я правят както останалите. Тяхната музика трябвало да звучи по-иначе, трябвало по оригинален начин да избяга от клишетата, … като всъщност се опре на традицията. Тази музика бъркала дълбоко в душите на сънародниците им, защото била на същата честота, защото пряко си разговаряла с тях.
Но стига съм говорила в минало незапомнено време. Защото тези хора са тук и сега и вървят под общото име Балканджи. Иначе са:
Николай Баровски – клавири, кавал, вокали
Кирил Янев – китара, вокали
Спас Димитров – китара, вокали
Инна Занфирова – вокали
Христо Пашов (Ицо) – бас
Николай Трайков – барабани
Калин Христов (Кацко) – перкусии, барабани
Александър Стоянов – барабани, вокали
Владимир Левиев – бас китара
За мое най-голямо удоволствие имах честта да си поговоря с част от тях за музиката, за албума “Пробуждане” и за нещата от живота, както и да послушам една тяхна репетиция. Сега бързам да споделя с вас какво се случи. След като се озовах в една сумрачна на пръв поглед, но не съвсем тиха репетиционна, отмъкнах от заниманията им Инна, Киро и Баровски (спомняте ли си – онези младежи; е, вече не с дълги коси, но пък Киро си е все така висок!). Първо исках да попълня пропуските си в историята на групата, като позапълня времето между концерта на Първа английска и предаването по онази телевизия. Разбрах, че през 2000 година са участвали в конкурс на Националното радио с песента “Либе” и как Инна е дала началния тласък на групата като концертираща.
Инна: Тогава бяхме приятелчета – те ми помагаха в работата с ученическия хор на Английската гимназия. Така решихме, че заедно можем да направим много неща. Дебютът ни беше през 2000 година във Военния клуб по случай Деня на бесарабските българи. Според мен тогава наистина произведохме фурор. И така започнахме сериозна работа.
Това беше началото на разговора ни. Той продължи, като доста често прескачаше границата между сериозността и шегата, което значително облекчи работата ми.
– Как решихте да правите музика именно по този начин?
Киро: Започнахме с дискусии по кафенетата с господин Баровски. Това, което се правеше с народната музика тогава въобще не ни допадна и се запитахме дали не можем да направим нещо по-различно. Направихме преработки на 1-2 народни песни. Това бяха първите ни опити. После започнахме да свирим по читалища – с народен оркестър, с народен хор… Тогава решихме не да преработваме песни, а да пишем свои, които да имат много общо с културата и фолклора на България.
– Как възприемате понятието етно-рок, както го въведе Слави Трифонов? Той така определя музиката си.
Киро и Баровски в един глас: Ние свирим етно-метъл.
Баровски: Ако той е етно-рок, тогава ние сме етно-метъл.Всъщност, защо да не възприемаме понятието етно-рок?
– Като определение за неговата музика…
Киро: Ами неговата музика е етно-рок, щом така му харесва да се нарича. Всъщност като се чуе за какво става въпрос, всеки може да си въведе собствено определение. Нас са ни класифицирали по много различни начини – едното определение беше “хайдушки рок”, или пък “фолк готик етно метъл”.
– Чувствате ли се като будители? Празнувахте ли на 1 ноември?
– А защо е така?
– Какво искате да си помислят хората, когато чуят името Балканджи?
– Какво ви вдъхновявя в писането на текстовете?
– Дори и за договор?
– Как мислите, по каква причина българинът има толкова силна склонност да се подценява, да се самобичува?
– Какво печелите от правенето на музика?
– Ти го каза. 🙂
– Освен концертни изяви, какво друго можем да очакваме от Балканджи за в бъдеще?
Най-добрият начин е да следите програмата на О’Шипка, защото силата на Балканджи е в изпълнението на живо. Тогава и атмосферата е друга – някак наситена, трептяща, изпълваща с радост. Ако искате да си ги имате и вкъщи, все още можете да откриете “Пробуждане” – пак в същия клуб.
