[b]Сутрешна мъгла (2009)[/b]
В последно време Томи Лий Джоунс направи какви ли не роли, но тази на застаряващ блюстител на реда е създадена сякаш специално за него. Доказвал го е далеч не веднъж, независимо каква точно значка носи, и поредното му завръщане в това амплоа не прави изключение.
„Сутрешна мъгла“ е третата екранизация по новела на популярния на запад автор на криминални трилъри Джеймс Бърк, и втората по поредицата му Дейв Робишоу – провинциално ченге-алкохолик с доста необичайни възгледи върху работата си, поне що се отнася до своите източници и методите за тяхната обработка и сдобиване с информация.
Историята се развива нейде из луизианската провинция, в градче – арена на убийството на младо момиче, което бързо се оказва само единичен случай от цяла поредица брутални посегателства. Същевременно, пред Робишоу се откриват и нови доказателства по случай с четиридесетгодишна давност – отново убийство, свързано и с расистки подбуди, чиито следи изглежда още не са напълно заличени из дълбокия юг на Съединените щати. А в процеса на разследването, с разкриването на стари и нови факти, с намесата на федералните власти, интригата се задълбочава още повече и събитията започват да изглеждат дори донякъде отвъд чергата на градското ченге.
Въпреки повратите и интересното развитие на сюжета, обаче, „Сутрешна мъгла“ се движи с доста бавно темпо, което може би е единственият по-особен негатив – филмът е повече криминална драма, отколкото трилър, а същевременно драматичните елементи не са кой знае колко силни. При все това има предостатъчно хляб за любителите на криминалните мистерии, крие своите изненади, и въпреки че далеч не е задъхан, може да им предостави нужното забавление.
Другият въпрос се повдига от почитателите на книжната поредица, и той е дали Джоунс не е твърде възрастен за ролята – на него нямам конкретен отговор, тъй като не съм чел нищо от нея. Но наистина, преди тринадесет години, ролята бе поверена на значително по-младия Алек Болдуин („Heaven’s Prisoners“). От друга страна обаче, това е точно неговото типично превъплъщение и е винаги удоволствие да го наблюдава човек.
В резюме, след двегодишна пауза, след два номинирани за Оскар филма – [b][u]“В долината на Давид и Голиат“[/u][/b] и [b][u]“Няма място за старите кучета“[/b][/u], вторият от които носител на четири – „Сутрешна мъгла“ е доста приятно за гледане завръщане на Томи Лий Джоунс на големия екран, дори и да не е най-добрия филм, който е правил в кариерата си. И дори само заради това си заслужава да се види.
За този автор
