На втори декември, на осемедесет и една годишна възраст, от този свят си отиде големият театрален режисьор Леон Даниел. Роденият в Русе на 17 февруари 1927 г, режисьор дебютира в родния си град с „Еснафи” на Максим Горки, за да премине през десетки запомнящи се заглавия във впечатляващата си кариера, която е и причината да бъде награден с орден „Стара планина” първа степен за цялостната си заслуга към българското изкуство. Смъртта отне на България не само един от най-значимите театрали, които е имала, но донесе и краят на цяла една епоха в родното сценично изкуство. Епоха на бунт срещу стереотипите и бутафорната естетика.
Въпреки че завършва в Ленинградския държавен театрален институт през 1952, Леон Даниел не се превръща в поредния конформен и безличен режисьор, дори напротив – той е един от онези, които се осмеляват да вдъхнат нов живот на Българския театър и логично съвсем скоро след дипломирането му той започва да бъде обвиняван в лансиране на неподходящи (по тогавашните стандарти) автори и идеи, в прекалено елитарен подход, дори в ужасното за тогава откъсване от работническата класа и нейните културни потребности. Така в първите си години той често сменя театри, дори напуска по свое желание Бургаския драматичен театър, но не се пречупва в калъпа на изкуствено наложени ограничения и постепенно успява да си извоюва име с редица впечатляващи постановки като „Хамлет”, „Вишнева градина” и „Дванадесета нощ”.
Активният му творчески период продължава чак до втората половина на деветдесетте години, през които ще бъдат запомнени двете пиеси на Бърнард Шоу, поставени от него съответно в Младежкия и Народния Театър – „Професията на мисис Уорън” и „Пигмалион”. Негова е и заслугата за първи път на българска сцена да се появи Самюел Бекет – „В очакване на Годо” (1988). Огромният му талант е признат на редица театрални фестивали, където спектаклите му са бурно аплодирани, а най-значимото му международно отличие е наградата, която получава от Френската национална академия по изкуствата.
Със смъртта на Леон Даниел се затвори една от най-светлите страници в историята на българския театър. Отиде си не само един гениален творец, но и интелектуалец с голяма ерудиция и забележителна личност. Поклон пред светлата му памет.
За този автор
