In memoriam: Двадесет години без Клифърд Саймък

Преди няколко дни, на 25 април, се навършиха двадесет години от кончината на едно от златните пера на фантастиката, неповторимият майстор на сюжета, търсачът на доброто начало у човека, вечният оптимист Клифърд Саймък.

Американският писател, превърнал се в класик в жанра, ненапразно е един от носителите на внушителната награда за цялостен принос “Grand Master of Science Fiction”. Освен нея, три Хюго и една Небюла допълват богата му колекция от признания. Любопитното е, че Саймък е един от малкото не-учени – по професия журналист, на гребена на Златната вълна на научнофантастичния хоризонт. Всъщност може би точно професията му обуславя донякъде странния, но безкрайно очарователен подход към изграждане на романите му като сборник разкази споени с обща история.

Литературният му принос трудно може да се обобщи. Автор е на десетки емблематични произведения, което прави изключително трудно да се резюмират новелите му. Можем да започнем от една от първите преведени на български западни научнофантастични творби – „Всичко живо е трева”. Или пък от „Градът”, книга считана за една от най-добрите не само в неговата творческа биография, ами и в жанра като цяло. Или дори с последната му творба, писана на достолепната осемдесет и две годишна възраст – „Магистрала на вечността”. Повечето от тях са се превърнали в настолни четива, същински легенди сред любителите на този тип литература.

Надарен с фантазия, съпътстваща целия му тридесет и пет годишен творчески път, дори две десетилетия след смъртта си Клифърд Саймък продължава да пленява сърцата на привлечените от фантастичното. И макар и за разлика от голяма част от съратниците си американецът да избягва силно щекотливите теми, крайните стойности и прогнози за развитие на обществото и на човека като индивид, той продължава да бъде еталон за изкушените да творят в този жанр. При това дори в доста непривичното за „старите” фантасти разклонение на приключенската фантастика, популярно днес като „фентъзи”, където „Братството на талисмана” се нарежда сред най-добрите образци.

Ето защо Сивостен реши да посвети този месец на неговата ярка личност и да ви представи цикъл ревюта на някои от най-забележителните му творби.


За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202960#202960

За този автор

Author: Ангел Генчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *