Рак, генно инженерство, предупреждение, поглед в бъдещето, както и вездесъщата „човешка драма“ – по принцип бих включил тези думи, раздути в няколко абзаца, ако исках да спиша високо интелектуална положителна критика, или пък на случаен принцип определенията екшън, трилър, липса на какъвто и да бил и Уил Смит (в комбинация с учен), ако исках да докарам негативна. Но тъй като обичам златото, ще се придържам към златната среда – обективното… или по-точно субективното ми мнение.
Още на втората минута филмът започна да ме забавлява, очевидно създателите му не са от онези, дето снимат в Бояна. Защо? Защото, ако бяха от тях, щяха да знаят, че за три години липса на поддръжка из пътната мрежа такива храсти не избуяват, в противен случай нямаше да имам улица пред блока, а нещо средно между Булонския лес и тропическа джунгла. Все пак апокалиптичният изглед е някак спокоен, особено през деня.
Сцената на модерен градски лов с куче, душещо през прозореца на наточена спортна кола, която главният герой използва (очевидно) вместо кон и хубава пушка, обаче, е радваща за окото и ни подсказва, че научното в този научнофантастичен екшън-трилър май ще отсъства. Но, в крайна сметка вече свикнахме с този факт, пък и народът обича хляб и зрелища. Е, във филма зрелища дал бог, така че грабвайте комата хляб и се настанявайте пред екраните. Поне едно положително нещо – здравият разум е подсказал на сценариста, че Уил трябва да слезе от колата, ако иска да утрепе нещо, инак само ще пука като за сватба, но без сватбари. Жалко, че малко стадо нюйоркски лъвове му развалят сафарито.
Надявам се ще ми простите, че ви развалих кефа от гледането на първите около седем минути (с надписите), но някак си подобен преразказ с елементи на разсъждение обрисува филма по-добре от всичко. И за да продължите да четете спокойно следващите редове ще ви успокоя – има още цели 89 минути, които нямам никакво намерение да ви издавам.
Шегата настрана – лентата си заслужава да се гледа по няколко причини, като на първо място бих сложил това, че в него има всичко – екшън, добри специални ефекти, фантастика, хорър, драма (лудостта на човек останал три години сам във враждебна среда, вярвайки, че може да промени света), че дори и божествено проникновение. Лошото е, че всичките тези неща са леко некадърно забъркани. В крайна сметка е трудно да направиш един толкова широкоспектърен филм, но от друга страна – ако не можеш, то по-добре не опитвай.
Съсипаната добра идея донякъде кара зрителя да съжалява, че действието не се развива само през нощта (тогава филмът би заприличал на „Заразно зло”), или пък основно в лабораторията и навън в спокойния през деня град, от което би се получила нелоша драма; или пък ретроспекциите да бяха основата, а останалото да беше набухано в десетминутна развръзка от типа „Три години по-късно”… В случая с „I am legend”, обаче, сякаш скачаме от една продукция в друга, и след края човек остава с неприятното усещане, че е гледал четири различни филма по телевизията, по едно и също време, сменяйки каналите от един на друг, и пак на следващия…
Все пак, в заключение, може би е добре да дам и една препоръка – ако имате около час и половина за убиване и обичате хорър, фантастични драми с елементи на духовност (особено към края) – спокойно можете да го изгледате. Ако, обаче, имате нещо по-добро за правене – няма да изгубите нищо, пропускайки точно този филм.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=195119#195119
За този автор
