“Храните-мутанти” – митове и легенди


Става въпрос за генетично модифицираните организми (ГМО), тази толкова нашумяла и модерна тема в последно време. След дълго колебаене реших да рискувам да се очерня в очите на форумната общественост и да внеса известна яснота в това отношение – право, което смятам че имам, защото изкарах година и половина в трансформиране на ечемик (или поне опити за това). По това време написах и литературен обзор за възможните рискове от въвеждането на ГМО в световното стопанство и на базата на това проучване ще се опитам да изградя защитната си теза. Да, смятам да защитавам тази технология защото силно вярвам, че финансовите интереси и неосведомеността на масите не могат вечно да възпрепятстват прогреса.

[b]Що е то ГМО?[/b]

За генетично модифицирани организми грубо казано могат да се смятат всички такива, на които по генно инженерен подход е въведен чужд генетичен материал или е променен техния собствен. В настоящата статия ще огранича вниманието си върху растенията като проблематични и с най-голямо приложение. Генно модифицирани микроорганизми се използват в практиката и научните изследвания в такива количества, за които не бихте искали да знаете, а генно модифицирани животни със стопанско значение се правят трудно и скоро няма да намерят приложение.

И така, взимаме един ген от някакъв организъм. Генът е последователност от ДНК, която кодира даден белтък и, повярвайте ми, немодифицираните организми имат също толкова такива гени, колкото и модифицираните (или с един по-малко). Вкарваме нашия ген във вектор – по-голяма последователност от ДНК, която да способства интегрирането му в генома (съвкупността от гени) на нашето растение. Процеса на въвеждане на новия ген (наричан още трансген) се нарича трансформация и става по няколко различни метода. След това растението известно време е трансформирано, но чак когато се докаже наличието на новия белтък (кодиран от трансгена) почва да бъде ГМО или трансгенно. Звучи лесно нали? Ама не е.

[b]Защо по дяволите ни трябва подобно нещо?[/b]

Малко факти, без цифри. Правопропорционално на увеличаващото се население на Земята намаляват обработваемите площи. Почвите се засоляват, изсъхват, ерозират, отровени са от пестициди, добивите намаляват. Огромна част от хората в Африка, Азия и Латинска Америка гладуват. В скоро време чистата сладка вода ще стане лукс, който не може да отива за поливане. Земеделието вдига ръце и казва, че не може да се справи със ситуацията.

Целта на генната модификация е да се постигне по-продуктивно, по-устойчиво или по-богато на хранителни вещества растение. Това е процес, който традиционното земеделие по пътя на изкуствения отбор е постигало в продължение на хиляди години. Само че сега това е възможно в рамките на година-две. В повечето случаи генът, който се добавя, е от някакъв див роднина на нашето растение – дори ген, който то е загубило в процеса на култивация. Следователно звучи малко пресилено да наричаме ГМО “мутанти, създадени от луди учени”.

[b]Някои примери за ГМО:[/b]

В огромна част от случаите на генна модификация се касае за постигане на по-голяма устойчивост към неблагоприятните условия на средата. За тази цел се идентифицира някакъв белтък от устойчиво, стопански незначимо растение, и се въвежда в културно такова. Обикновено се модифицират ечемик, пшеница, царевица, ориз, соя и захарно цвекло, като най-значими за селското стопанство. Така се получават студоустойчиви, солеустойчиви и сухоустойчиви култури, което позволява оползотворяването на неблагоприятни като условия почви, избягване на загуби при нехарактерни за сезона температури, липса на дъждове и т.н.

Вторият най-често срещан случай е създаването на устойчиви към даден хербицид (препарат, който се използва за унищожаване на плевели) растения. След това, когато поникне нашата да кажем пшеница, напръскваме с този хербицид и забравяме за досадните плевели. Целта в случая е да се избегне използването на комплекс от хербициди, голяма част от които са по-опасни за културните растения отколкото за плевелите, и обикновено остават в почвата с години.

Малко по-специфични са така наречените Bt-култури. Те са трансформирани с ген за токсин от бактерията Bacillus thuringiensis, който действа само на насекоми (изрично подчертавам че физиологичните особености на бозайниците ги правят абсолютно невъзприемчиви към този токсин). Когато насекомото-вредител нападне нашата култура, то умира и не се налага да пръскаме с тонове инсектициди, които ще убият и невинните пчели, бръмбари-бегачи и какви ли още не ценни видове.
[i]На картинката – Bt-царевица (вдясно), сравнена с чувствителна към вредители (вляво).[/i]

[b]Ако ям храни-мутанти ще се разболея и умра.[/b]

Както обясних по-горе, всъщност в ГМО не се съдържа нищо неестествено за живата природа. С храната си всеки ден поглъщаме огромно количество ДНК и белтъци и в повечето случаи с нас не се случва нищо фатално. В повечето случаи те се разграждат още в храносмилателната ни система и в нас попадат само вещества, от които нормално сме изградени. Захарта от трансгенно захарно цвекло и някои други пречистени хранителни продукти всъщност не се различават по нищо от обикновените.

Но има едно малко изключение, за нещастие доста неприятно. Както е известно, храни като фъстъците и някои други ядки съдържат белтъци с високи алергенни качества. Има документиран случай на трансгенна соя с белтък от някаква бразилска ядка (с цел повишаване на хранителните качества), която почти причинила смъртта на няколко души в САЩ след получен анафилактичен шок поради алергията им към тези ядки. Което ни довежда до първото условие за въвеждане на трансгенни храни в практиката: задължително поставяне на етикети с точна информация, възможни рискове в случаи като горния, и да не се смесват трансгенни с немодифицирани храни. По този начин биха се избегнали неприятните случаи на алергични реакции и би се дала възможност на потребителя сам да направи своя избор какво да яде.

[b]Искам да запазим земеделието си екологично чисто.[/b]

Всъщност трансгенните растения са екологично чисти. Екологично нечисти са растения, пръскани с пестициди, наторявани с минерални торове и какви ли още не гадости. Ако ГМО е устойчиво към вредители или вирее на по-бедни почви, това не се налага и то може да е дори по-чисто екологично от доматите на баба ви.

Но ГМО крият и екологични рискове, като например възможността за предаване на генетичен материал между тях и почвените бактерии или диви плевелни роднини. В случая с бактериите опасенията са от наличието във вектора на ген за антибиотична резистентност (дори два), който е необходим за отбиране на трансгенните от трансформираните растения. Макар и с малка вероятност, този ген може да попадне в патогенен микроорганизъм и той да стане резистентен, а в момента медицинските среди са доста чувствителни на тема антибиотична резистентност. Поради тази причина се търсят алтернативни методи за селекция или се използват гени за антибиотици с ниска терапевтична стойност.

Другият потенциален риск е ген за устойчивост към хербицид да попадне в див роднина на културното растение и да се създаде “суперплевел”. Поради тази причина се въвеждат ГМО с мъжки стерилитет или такива просто не се садят в райони с такава възможност (наличие на див предшественик).

Изказвани са съмнения че самото ГМО може да стане плевел, но пък е известно, че културните растения след хилядолетия на селекция са абсолютни неспособни да живеят в дивата природа (представете си ловуващ пекинез в азиатска джунгла – е, с пшеницата е същото).

Последното опасение е, че под селективен натиск вредители и плевели с резистентност към Bt токсина или даден хербицид ще оцелеят в засетите площи и борбата с тях ще стане още по-трудна. Поради тази причина също са въведени няколко метода за превенция, за които само бъдещето ще покаже дали са ефективни.

[b]Има ли трансгенни растения в търговската мрежа в момента?[/b]

Ами не знам, сами преценете дали да ядете американски пуканки. Около 50 % от соята и царевицата в САЩ са трансгенни, същото важи в малко по-малка степен за Аржентина; Китай ги следва по петите. Само че до момента никой не се е сетил да ги принуди да слагат етикети и да спазват някакви условия на култивиране. Има опасения че нещата може вече да са необратими (смесване на ГМО с немодифицирани култури). Европа за щастие се усети навреме и след първоначално въведен мораториум постепенно започна да приема ГМО при изключително строги регулаторни мерки.

Тук е момента да вметнем и две приказки за финансовите интереси. Нали се сещате как производителите на хербициди дават луди пари за създаване на устойчиви точно към техния препарат растения? И как реагират на това конкурентните фирми? Ами какво ли си мислят производителите на инсектициди за Bt-растенията? Дали пък тези финансови интереси на защитници и противници не манипулират информацията, която достига до нас? Можем ли да вярваме на тези, които твърдят, че е безопасно, и на тези, които казват, че е много опасно?

[b]Е искаш да ми кажеш, че ГМО са абсолютно безопасни?[/b]

Не. Искам да кажа, че не можем с лека ръка да отхвърлим подобна алтернатива за земеделието. Искам да кажа също, че е безумие да се позволи неконтролирано и без достатъчно изследвания масово въвеждане на ГМО в селското стопанство. Рискове има и ще отнеме десетилетия, а може би векове, за да бъдат оценени. Но при правилно въвеждане и взимане на необходимите мерки тези рискове се намаляват значително. Въпросът е да не се повтарят грешки от миналото, допуснати с антибиотиците, минералните торове и какво ли още не. Да се надяваме, че човечеството ще подходи с необходимия разум, без глупава предубеденост поради липса на информация, но и без сляп възторг от технологията.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4776

За този автор

Author: Любен Загорчев - LifeJoker

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *