[b]Hibria – The Skull Collectors[/b]
2009, Spiritual Beast
Line-up:
– Iuri Sanson – vocals
– Abel Camargo – guitars
– Diego Kasper – guitars
– Marco Panichi – bass
– Eduardo Baldo – drums
Tracklist:
1. Tiger Punch; 2. Reborn from the Ashes; 3. Screaming Ghost; 4. Sea of Revenge; 5. The Anger Inside; 6. Devoted to Your Fear; 7. The Skull Collectors; 8. Burning all the Flags; 9. Wings of Wax
Още от Сепултура насам на любителя на тежката музика му е ясно като бял ден, че в Бразилия тези ритми ги умеят не само на теория, но и привеждат в движение повече от умело, като страната на кафето редовно произвежда по някое ново явление на сцената. Но все пак е хубаво да си го припомняме и по-материално от време на време, и дългоочакваният втори албум на южноамериканците от Hibria се явява един великолепен повод да го направим.
Бандата е създадена още през 1996-та година, но първият и албум, носещ името „Defying the Rules“, датира чак от 2004-та и е предшестван от два демо-записа. За сметка на това обаче среща изключително топъл прием, както на местния, така и на световния пазар. А както можем да съдим и по второто им отроче – напълно заслужен. И е радостно, че въпреки продължителната пауза след дебюта си, бразилците не са изпаднали в посредственост, да не говорим за съвсем не пренебрежимата възможност просто да изчезнат от полезрението – както в крайна сметка се случва с не една нова група.
Хеви и пауър. За любителя на по-класически звучащия метъл „The Skull Collectors“ си е живо откровение. Скоростни барабанни откоси, стабилен бас, здрави рифове и бързи сола на две китари, гарнирани със специфичния за жанра вокал – без балади, без клавири, без лигоч – какво ли повече остана да му е нужно. Албумът те праща в нокдаун още с „Tiger Punch“, и продължава да те налага, набирайки скорост и гняв през идните парчета, докато накрая съвсем ти стопи восъка по крилете. В добавка към което, в деветте песни с обща продължителност около петдесет минути, бразилската група показва солидни инструментални способности, и човек на практика няма за какво се хване.
Паралели този път няма да правим – излишно е, макар че желаещите сигурно ще открият някакви. Ако може да кажем нещо против, то е общоизвестният факт, че жанрът все пак е предоволно експлоатиран. С други думи, някое чак толкова непознато или качествено ново шарено животно точно от тази тава няма да изскочи. Но това реално дори не минава за забележка, а вторият албум на Hibria е едно от определено стойностните неща в съответния музикален ареал, излизали в последно време.
За този автор
