[b]Той не си пада по теб (2009)[/b]
Не знаех как да започна това ревю, но може би ще го направя така: Тази лента се нарежда в личния ми „топ” за годината по няколко показателя. А именно най-скучната, най-клиширана комедия, но за сметка на това с най-плоските образи и най-неоригиналните шеги, която съм срещал от началото на лето господне две хиляди и девето насам. А напоследък Дженифър Анистън направи една доста добра роля в [b][u]„Марли и аз”[/u][/b], та защо ли трябваше да разваля впечатлението по този брутален в чисто естетическо отношение начин.
Филми за любовните перипетии се правят от доста време. Всъщност като жанр този може би трябва да се класира измежду най-лесните – ако просто спазиш канона, резултатите ще са прилични, ако успееш и да избегнеш клишето поне на няколко места – даже по-скоро добри, обаче за последното се иска малко мисъл. За жалост, сценаристи, режисьор и дори актьори са подходили без нея в дадения случай и тя е заместена с едно огромно отегчение, което за сметка на това по перфектен начин се предава на зрителя.
Определят подобни филми като женски. Този обаче си е чиста обида към нежния пол, защото никога жени в един филм не са изглеждали толкова идиотски. За сметка на това пък мъжките роли са до такава степен плоски, че ако във физиката няма идеално равна повърхност, то поне в киното вече има. Но има и приятен бонус – освен всичко това и двата пола са представени като толкова плитки същества, че дори клонят към безкрайност по този показател.
За сметка на всичко казано до момента, хуморът е изтъркан, наситен с различни препратки към модерната американска култура и успява да накара зрителя да се усмихне само ако се замисли и вземе да му хрумне следното: „е толкова тъп филм няма”. Иначе може просто да гледаш, гледаш, гледаш и да се чудиш дали аджеба ти си крив или вселената, в която живеят създателите на лентата – защото тя определено не е нашата – е крива.
За сценария – няколко различни героя, представени чрез няколко различни връзки, които по някакъв чудат начин се сблъскват едни с други. Естествено, имаме отчаяната, чакаща правилния мъж жена, която го срещна, но само за да се направи на недостъпна и после да кисне край телефона, чакайки обаждане. Имаме и образа на жена, чиято дълготрайна връзка обаче не иска да помръдне натам.
Доста добра роля за Дженифър Анистън, ако обаче имаше нещо за игра в нея. Затова пък симпатичните и физиономийки са може би единственото позитивно в лентата, така че нека и простим. И т.н., и т.н., нека не изброяваме всяко клише в романтичните комедии – всички присъстват. Все пак говорехме за фабулата. Тя се заключва в следното – мъжете до един са гадове, чиято единствена цел е да разбиват женските сърца.
И така – ако ви се гледа най-плоската, най-клиширана комедия на годината, която обаче се отличава и с това, че се точи като народна песен и над половината е обяснения и разсъждения обикалящи от всички страни един или друг очеизваден факт – това е вашата лента. Затова пък с впечатляващ кастинг, който спокойно би могъл да бъде и следващия състав на Оскарите. Само дето всеки от тях ще трябва да бъде там за някой друг филм, в който е участвал. Което ме навява на мисълта, че това би могло да е повод да гледа човек лентата – много звезди на едно място. Но ако въобще минава за причина, то със сигурност е единствената.
За този автор
