Прокълнатият замък (2001)
Две неща трябва задължително да се отбележат още отначало за „Прокълнатият замък“ на Бен Стасен – филмчето е едва четиридесет минути, и е правено през далечната 2001 г. По принцип това не би имало чак толкова голямо значение, но тъй като в частния случай говорим за изцяло 3D анимация, с изключение финала – а чудесно знаем какво са осем години в сферата на технологиите – то нещата се променят.
В интерес на истината, погледнат от доста ъгли античният проект на белгийския режисьор, който и по принцип проявява сериозен афинитет към триизмерното кино, може да бъде откровено разочароващ. Цялото му усещане е буквално на first-person хорър куест от началото на века – от гледната точка на камерата, през порядъчно ръбестата анимация (поради което изрично споменах годината на създаване), и цялостното изпълнение, предизвикващо порива да разходиш мишката по екрана, да цъкнеш тук-там или да се опиташ да влезеш в някакъв текстови диалог с персонажите. Сериозно. И ако към това прибавим съвсем елементарния сюжет, „Прокълнатият замък“ спокойно може да мине и за навързани кът-сцени от някаква компютърна игра.
Самата история всъщност е доста фаустовска. Главният герой, Джони, наследява замък – очевидно прокълнат – където ще се сблъска с опитите на Дявола да го изкуши да продаде душата си, за да тръгне по стъпките на майка си, бивша рок-звезда. Естествено, с участието на Мефистофел – какво би бил един Фауст без него. За съжаление обаче с това се и изчерпва, а положителните черти на „Прокълнатият замък“ се намират другаде – най-обобщено казано, в атмосферата.
Ако човек си затвори очите за белезите на времето, анимацията е доста солидна, мрачна, а и същевременно малко забавна по свой собствен начин, с известен привкус на „Кошмар преди Коледа“ или пък „Грим Фанданго“ – с най-разните скелети, демони и други, по-странни твари, слабо осветени зали, лава, клетки и какво ли още не. Като изключим може би летящите инструменти. А не може да не се отбележи, в чисто техническо отношение, и постоянното усещане за дълбочина, доколкото повечето 3D продукции се задоволяват само с отделни сцени. Истинско удоволствие обаче доставя озвучаването – и ефектите, и музиката (както може да се очаква, готик рок) са на подобаващо високо ниво, а двете основни песни, на белгийски изпълнители, определено хващат ухото.
Казано с други думи, четиридесетте минути с „Прокълнатия замък“ не са напълно загубено време, но основните проблеми – тежестта на годините и фактът, че наподобява нещо средно между куест и може би промоционално видео, особено при финала със съвсем реално изпълнение – далеч не са за пренебрегване. Но евентуално при нужното настроение, час свободно време, вкус към съответната музика и да не пропусна – щипка носталгия към началото на века – все пак би могъл да се види.
За този автор
