Хари Потър и Нечистокръвния принц (2009)
Едва ли остана вече много да се каже за Хари Потър. Дори без да вземаме предвид книгите на Роулинг, остават шест филма за осем години и непозната по размерите си мания. Така че, както и да го погледнем, с размахващия пръчка очилатко израсна цяло поколение, и обожавана или пък недолюбвана, поредицата си остава явление от голям магнитуд на небосклона на киното. А, в интерес на истината, с изключение може би на първата лента, която беше малко глуповата – и доста добро зрелище. Особено откакто историята прие по-мрачен облик, благодарение не до малка степен и на този път удачните смени на хората на режисьорския пост.
Иначе, приключението продължава ли продължава. След поредната ваканция в „Хогуортс“ предстои шестата година от пребиваването на Хари и компания зад стените на всеизвестното магическо школо и нова страховита схватка с Волдеморт и шайката му зловещи последователи. А междувременно, продължават да разцъфтяват и най-разнопосочни романтични трепети, разсейващите добре познатите ни герои във възможно най-неудобните моменти.
Разбира се, бих могъл да ви разкажа и историята, но може би е по-добре да мина с обобщението, че новият Потър наистина не предоставя нещо качествено ново, освен естествено поредната порция от цялостната сюжетна линия, и няма с какво реално да ни сюрпризира. Нито повратите в действието са толкова шокиращи, нито пък поведението или развитието на героите – нещо толкова неочаквано. Дори бих допълнил, че „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ страда от обичайните недостатъци – най-вече известна мудност в цели пасажи, което сякаш е отчасти нормално за над двучасов филм – както и преимущества на предшествениците си, и изрично заслужават да се отбележат може би две неща.
Като слаб момент, това ще да е леко разочароващият завършек – не толкова заради съдържанието си, а заради резкия финал. Целта, ясно, е да се превърне в естествена прелюдия към последната двойна част на серията, но можеше да се изработи и малко по-добре и плавно. От друга страна обаче, шестата лента е дори изненадващо тягостна на места, и то даже като усещане, подчертавано от ефектите. И докато предишните два направиха някои постъпки в тази насока, разликата е осезаема дори на техен фон – тук мрачните мотиви се превръщат в основни.
И може би наистина поредицата става все по-стойностна с всяка нова лента. Не бих тръгнал да твърдя абсолютно категорично, че последната е чак най-добрата до момента, но определено начинът, по който се развива и в буквалния смисъл на думата израства серията заедно с героите си е правилният и за пореден път няма да остави почитателите си разочаровани. Остава единствено да не го направят с големия финал през идните две години.
За този автор
