Британското кино винаги е било малко странно, като „Happy-Go-Lucky” не прави изключение. Още с излизането на лентата екран, критиката на Острова я определи за най-жизнерадостният филм на Майк Лий. Действително, главната героиня – Попи, е истински извор на щастие, като неслизащата от лицето и усмивка, ведрото настроение и навика да бъде винаги учтива с всеки въздейства както на хората около нея, така и на зрителя. Дори човек да е седнал в киносалона в мрачно настроение, филмът няма как да не изкара от него поне една меланхолична усмивка, но въпреки това ми е малко трудно да възприема определението комедия.
Малко за сюжета – след като и задигат колелото, Попи решава да се научи да кара кола. И попада на най-мрачния, обременен с проблеми и стрес инструктор. Докато тя харесва всички, той е расист, докато тя се смее, Скот се ядосва. Двамата, заедно в колата, са солта на лентата. Някак си показвайки контрастът Лий ни кара да искаме ние самите, а и другите около нас да приличат по-малко на него и повече на нея. В по-малка степен подобни сблъсъци на крайностите присъстват през всичките два часа, но най-изразен е именно в учебната кола.
Може би единственият недостатък, който човек може да забележи е, че на места ведростта изглежда прекалена до степен на абсурд, но в интерес на истината е трудно да се определи дали това действително е негатив в контекста на цялата лента. Може би това е основната идея. Дали пък, ако не се опитваме да бъдем малко по-добри дори тогава, когато ни боли, няма да направим света по-добър? Без съмнение в края човек си задава този въпрос и му се иска да има поне един приятел като Попи, който вижда положителната страна на всяка ситуация и може да се шегува по всяко време.
Макар че навярно много от хумора убягва на континенталния зрител, внушението е поднесено по изключително въздействащ начин. Сали Хоукинс и Еди Марсан правят великолепно впечатление на екрана, и дори карат зрителя малко да съжалява, че Скот се появява недостатъчно често на екран. Въпреки че, в интерес на истината, остатъкът от поддържащия състав също е на доста високо ниво. Краят е изненадващ, но без да бъде озадачаващ и слага точка ако не по-най-добрия начин, то поне по достатъчно добър за лента, която без никакво колебание бих определил като една от най-добрите, които съм гледал в последно време.
За този автор
