Грегъри Норминтън: "Корабът на глупците"

"Корабът на глупците"¹. Несъмнено най-оригиналният начин да си оригинален е да гледаш от някого, от когото други преди теб не са гледали (в близките няколко века). И именно затова Грегъри Норминтън е един от най-оригиналните автори, които съм подхващал през последните години. На кого би му хрумнало в началото на XXI век да си прави препратки към Рабле и Бокачо, при това използвайки за основа картина на Йеронимус Бош?!²

Дами и господа, на хоризонта е корабът на глупците! Ето ги тримата хористи, плувеца, тримата пияници от крайно различни видове, монаха и монахинята, шута, чревоугодника и псуващото печено пиле. Има и още един образ, но с него ще се запознаете след 250 страници, когато корабът започне да потъва. Защо ще потъне ли? Защото е пълен с разчупени жанрови ограничения, любителите на които с радост биха се погрижили за неговата гибел, но истинската причина е друга и за да я разберете, ще трябва да станете свидетели на разказите на всеки един от екипажа. Е, на всеки без пилето, защото то само псува и нали разбирате, не е много лицеприятно… Но пък другите говорят, при това в един особен стил, който хем наподобява старото, хем си е съвсем съвременен, разказвайки случки, които хем са ренесансови, хем в тях се прокрадва някаква модерна нишка³ и са изпълнени с едни от най-оригиналните тропи в новата литература. Честно казано, дори само заради метафорите, прочитането на тази книга не би било загуба на време – рядко се среща писател, способен на такива езикови експерименти. Донякъде използваните образи напомнят автоматичното писане, така тачено от сюрреалистите и родило безкрайно интересни и оригинални тропи и фигури⁴. Към това можем да добавим и самият речник, изпълнен с приятно гъделичкащи окото леко архаични думички, способни да създадат действително уникална атмосфера.

Ако желаете да се запознаете с книга, каквато до момента не сте си и представяли, то със сигурност "Корабът на глупците" е именно за вас. Но отбелязвайте си страниците с малка репродукцийка на Бош – със сигурност ще допринесат за изживяването!

___
¹ Или Декамерон алангле^5
2 Всъщност явно носталгията не е присъща само на перото на Грегъри Норминтън. "Корабът на глупците" е в центъра на философските въжделения на редица автори, че и на едно цяло форумно общество.
³ А някои, като разказа на чревоугодника, са дотолкова универсални в своето отношение към човешката природа, че могат да се поставят навсякъде от зората на кроманьонеца до дълбините на непредвидимото бъдеще.
⁴ Уви, голяма част от тях напомнят бълнуването на болно въображение и са дотолкова оригинални, че да останат недооценени.

___
⁵ Ще почетем приноса на автора в използването на бележки под черта, като самите ние се водим от примера му. Някои от тях са до толкова любопитни, щото успяват да отделят читателя от основната книга.

Също така по примера на Робърт Асприн, чието оригинално боравене с подзаглавията и цитатите доведе до терминът 'аспринизъм' ще въведем аналогичен термин – норминтънизъм.

–
[url=http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=271][b]Повече информация от страницата на издателство "Колибри"… [/b][/url]

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=189796#189796

За този автор

Константин Делчев

See author's posts