[b]Grave Digger – Ballads of a Hangman[/b]
2009, Napalm Records
Line-up:
– Chris Boltendahl – vocals
– Manni Schmidt – guitars
– Thilo Herrmann – guitars
– Jens Becker – bass
– Stefan Arnold – drums
– H.P. Katzenburg – keyboards
Tracklist:
1. The Gallows Pole; 2. Ballad of a Hangman; 3. Hell of Disillusion; 4. Sorrow of the Dead; 5. Grave of the Addicted; 6. Lonely the Innocent Dies; 7. Into the War; 8. The Shadow of Your Soul; 9. Funeral for a Fallen Angel; 10. Stormrider; 11. Pray;
Bonus tracks: 12. Jailbreak; 13. Overkill; 14. My Blood Will Live Forever; 15. When The Sun Goes Down
Началото на 2008 беше изпълнено с множество изключително силни албуми. Още неизтърколила се тази календарна година, следващата вече започва да изглежда доста обещаващо. Защо? Обяснението е простичко – сякаш като коледно-новогодишен подарък, на 9 януари 2009 г. илиза новият албум на прославените немски ветерани в попрището на спийд и пауър метъла Grave Digger.
Въпреки че новият им албум включва дуо китари – нещо което не бяхме виждали досега в почти тридесетгодишната им история – това далеч не се отразява толкова силно на звука, колкото звучи. Сиреч, концептуално иновативната им тава, демонстрираща нови елементи, си остава това, което можеше да се очаква – истински Digger с добре познатия здрав звук от миналото. И логично. Все пак немската банда е една от малкото групи, на които подобни дреболии сякаш просто не се отразяват, и с типично германска педантичност и систематичност издава равномерно силни записи.
„Ballads of a Hangman“ – под номер четиринадесет в студийната им колекция – с няколко думи си наистина е поредният Grave Digger. Общо петнадесет парчета, сред които липсва особено разнообразие и на места малко трудно се различават едно от друго, но пък са изпълнени с майсторлък, типичния насечен ритъм и дрезгав вокал. Може би малко по-бавен на фона на предишните три-четири албума, а може би подобно впечатление ребром създава заглавието. Въпреки че балади тук абсолютно естествено няма, с изключение на единственото парче, което горе-долу се приближава до идеята – „Lonely the Innocent Dies“.
Включването на дебютанта в редиците на гробокопачите Тило Херман на втората китара придава като че ли известна по-висока плътност на звука, но някъде под черта не е особено силно забележимо в общия музикален резултат. И може би най-хубавото, което може да се каже, е че с него немците не звучат по-зле, отколкото без него. Което всъщност може да се каже и за албума в резюме – без да е някаква нова перла в музикалната им корона, „Ballads of a Hangman“ със сигурност ще достави празнична (или следновогодишна) радост както на почитателите им, така и на любителите на стила и на по-тежката музика като цяло.
За този автор
