[b]Гомор (2008)[/b]
Не мога да си спомня със сигурност кога за последен път съм гледал италиански филм, посветен на мафията – а може би и въобще кино от посока Апенините – но за сметка на това един от най-ярките ми детски екранни спомени остава разстрелът на комисар Катани от легендарния „Октопод“. И въобще като цяло твърдото убеждение, че когато италианците заговорят за организирана престъпност, гангстерски организации, всъщност тяхното собствено отроче, онази поне отчасти романтична маска, присъща на отвъдокеанските продукции, пада. За да открие грозното и страховито лице, което се крие отдолу.
„Гомор“ – който вече взе специалната награда на журито от миналогодишния фестивал в Кан – е базиран върху журналистическо разследване, което и на момента го превръща в експериментална лента, тъй като основата му е нехудожествена. Обхваща епизод – всъщност обхваща пет отделни и непаралелни истории – на замесени в подземния свят личности, а допълнителна бонификация е фактът, че първоизточникът е неаполитанец.
Филмът – както и книгата, предполагам – гравитира не само около конкретните събития, довели до написването и, но и около немалка част от митовете, обвиващи италианската мафия, като някои от тях биват развенчани, а други – подчертани. Онези, че се занимава основно с подкупи, лихварство, проституция и наемни убийства, неприязънта към неиталианското вмешателство, особената позиция спрямо наркотиците, религиозността. Сигурно дори изпускам някой, но съм сигурен, че „Гомор“ не го пропуска.
Всичко това е подчертано в най-вече реалистични сцени – не толкова направени с цел да бъдат приятни за окото – макар и да не остава впечатление чак за документалност. Всъщност в началото почти бях готов да напиша, че филмът страда от старата ахилесова пета на италианското кино – известна мудност и доста особен подход към насищането с напрежение – и ако беше изцяло измислена история, то щеше да е вярно. Тук обаче се получава точно обратният ефект.
В заключение, където обикновено идват препоръките, „Гомор“ е филм, какъвто рядко се среща. Атипичен, труден, тежък, груб може би е правилна дума. Брутален, страшен дори видях като определение, с което съм абсолютно съгласен, и всичко това му отива, и би трябвало да предизвика онези, които имат желание да надникнат под розовеещия шлейф, спуснат от далечен Лос Анджелис.
За този автор
