След няколко реда обезателно ще се запитате защо пък съм го гледал този филм, затова нека по-добре отговоря предварително – защото всъщност обичам добрите ужаси в повечето им разновидности и поради това, че е британски. Пък току виж се оказал малко по-различен и забавен. Уви – на квадрат – и двете предположения се оказаха пределно погрешни, и макар че „Gnaw“ има тук-там по някое попадение, остава доста под нивото дори на средностатистическия ужас.
Историята е твърде елементарна – шестима младежи, на екскурзия до изолирана ферма някъде из английската провинция, се оказват гонени от садистичен убиец, при това канибал. По-точно – семейство канибали. Всъщност трябва да признаем, че някои абсолютни класики в жанра нямат кой знае колко по-богат сюжет, но пък авторите на британската лента изглежда са преценили, че няма нужда героите да бъдат нещо повече от скици без никаква дълбочина, което автоматично прави присъствието им на екрана незабележимо. За сметка на което обаче, и самите моменти на ужас са относително малко и пределно клиширани, лишавайки зяпащия дори от удоволствието да се нагледа на обилни кървища.
Диалогът на свой ред е ужасяващо липсващ, и като количество, и като съдържание, та чак тръпки да те побият – за съжаление не достатъчно, та да качи нивото на ужаса в сантиметри. Може би всъщност фактът, че някои от по-забавните моменти са като извадени от „Хензел и Гретел“ е достатъчно показателен до каква степен сценаристът си е свършил работата през пръсти. И на практика цялото усещане е като за студентски проект, което може и да е вярно, предвид че по-голямата част от състава е от пълни или почти пълни дебютанти.
Всичко това е донякъде за съжаление, тъй като лентата започва с някакви данни за неразкрити случаи на изчезвания на територията на Великобритания, а това поне хипотетично дава основа за нелош трилър на ужаса, ако някой беше вложил малко повечко усилие. Колкото до положителните страни – това ще да е кинематографията, може би отчасти неволно. Просто провинциалният английски пейзаж, заснет под правилния ъгъл, видимо е достатъчен сам по себе си, за да се получи нужната атмосфера, и същите онези чаровни, специфични тухлени сгради придобиват доста злокобен ореол.
Но само с това определено не става, така че ако по някаква причина ви мине през главата да видите новата британска лента на ужасите – по-добре се откажете отрано. Наистина, едва седемдесет и пет минути, но дори и това загубено време не си заслужава – филми на ужасите средна ръка с лопата да ги ринеш, а шансът съвсем произволен от тях да е поне малко по-добър от „Gnaw“ е изцяло на ваша страна.
За този автор
