[b]Граници (2007)[/b]
Никога не съм криел силните си симпатии към френското кино, но от друга страна обикновено именно французите са онези, които ме хвърлят в най-голямо кино-недоумение. По някакъв начин съумяват, едновременно със сериозните си и солидни продукции, да изкарват и неща като „Граници“, в които – ако въобще има някакъв – смисълът трябва да се търси с микроскоп, тълковен речник, свещ и камбана.
Наистина, подобно е положението най-често при експерименталните жанрове – а в тази насока френски филми с лопата да ги ринеш – но настоящият специално по никакъв критерий не се нарежда сред тях. Ако има някакъв лозунг, който мимолетно издига, той ще да е против неонацизма и расовото напрежение. И може би – но само може би – предвид факта, че Франция е многонационална страна, където вълненията са сравнително регулярно явление, има някакъв съвсем бегъл политически елемент.
Всичко това обаче е обвито в около час и половина отвратителна месомелачка, която без никакво колебание може да се подреди по достойнство сред най-гнусните в жанра, предхождани от двайсет и няколко по-кротки минути, които за съжаление освен да очертаят границите на мястото на действието като че ли не вършат друга работа.
Да говорим за актьорско присъствие ще е малко безсмислено, въпреки че Карина Теста е изключително чаровна млада актриса – просто това не е филмът, в който да покаже и качества. При все това, актьорският състав си свършва работата, доколкото сценария му позволява. Ефектите също са на ниво – ако си падате по кървища и гадории, разбира се, а и не бива да забравяме, че французите са доста повече натуралисти, отколкото колегите си отвъд океана. Единствено звуковото оформление е малко невзрачно, но то не е и нужно да предизвиква някакво особено напрежение.
Честно казано изпитвам леко съмнение, че и на любителите на кървавите ужаси този може да дойде малко в повече, но все пак те може би биха могли да го понесат. Определения като драма и трилър обаче са му доста далечни, и за всички останали не бих оставил горещата си препоръка.

