Боже господи, кога минава това пусто време и никога не го усещаш… Беше началото на последната декада на миналия век. Бе времето, когато за българската общественост риалити шоу бе нещо като телешки шол, ама от по-екзотично животно. Бяха годините, когато игри като „Не-е-е-е-вадата“ на Къци, онази дето нищо не-е-е-е-вадеше де, бяха едва ли не символ на новозараждащата се демокрация. Тогава, по времето, когато някои от вас не са били още родени, Ефир Две на Българската Народна Телевизия започна да излъчва една от най-успешните игри на малкия екран за всички времена. Носеше името „Форт Бояр“ и се поддържаше, предполагам, от същите тези топли българо-френски отношения, по чиято линия се захранваше „Атлас“ по Първа с Жак-Ив Кусто.
Играта беше проста – два отбора, една крепост. Проявяваха твърдост, лазейки сред паяци например, съобразителност – решавайки най-разнообразни и не толкоз прости задачи. Проявяваха и онази елементарна сила, която народа нарича груба, местейки различни тежести, но и другата по-екстремна – гмуркайки се из устоите на острова. Имаше изпитания за психиката, експедиции из основите на собствения интелект, издръжливост… И всичко това, за да се доберат до заветните ключове, които да отворят вратите към лелеяния приз във вид на златни монети. Имаше обрати, имаше саможертви, имаше драми – особено в последния момент, когато златото е на една ръка разстояние – и всичкото това в два часа и половина, или три да бяха, не знам… Защото часовникът тиктакаше неусетно.
Самата крепост се намира близо до западния бряг на Франция. Построена е за нуждите на френската армия от крал Луи XIV между 1661 и 1667 година и била определяна като абсолютно непревземаема. 61 на 31 метра с височина от 20, без късче земя отвъд стените, фортът е бил използван и за затвор до около 1871 година, преди да бъде изоставен.
Годините, в които е бил играчка на вятъра и морето, са си казали тежката дума, и през 1988 – за да бъде подготвен за телевизионната игра – се налага сериозна реставрация. За нуждите на телевизионния екип са направени някои изменения, между които попада и прокарването на електричество. И така през 1989 година старият форт е бил готов в очакване на първите си телевизионни обитатели. Снимките започват през 1990 и от тогава до наши дни не са прекъсвали, като освен френският вариант, там са снимали десетки други нации, стриктно спазващи ограниченията на формата.
Последното гарантира, че общото българо-сръбско-турско отроче, което предстои, ще бъде това, което помним от френския му събрат – мъжко състезание, в безполовия смисъл на думата. И въпреки, че едва ли ще опразва улиците, тъй както беше в събота рано следобед (не „късен следобед“) навремето, не се съмнявам че ще бъде първото риалити шоу, което никой няма да оплюе. Но да оставим спомените и разсъжденията настрана. Фактът, че не просто се завръща, ами никога не е спирало да се снима, което дори не съм си представял, ме завари неподготвен. А този, че ще се ангажира с мултинационален балкански състав, ме остави с отворена уста… С отворена уста, но и с течащи лиги в очакване да се срещнем отново с теб, форте мой. Защото се обичахме.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200695#p200695
За този автор
