Flightplan

Blade октомври 21, 2006 Leave a Comment Кулинария

[b][u]Flightplan (2005)[/b][/u]

[b]Режисьор:[/b] Робърт Швентке
[b]Сценарий:[/b] Питър Даулинг, Били Рей
[b]Жанр:[/b] Драма / Трилър
[b]В ролите:[/b] Джоди Фостър, Питър Зарсгард, Шон Бийн и др.

Като вманиачен фен на Джоди Фостър, очаквах филма с огромно нетърпение и ентусиазъм. Не съм си правил илюзии, че ще видя нещо ново и шокиращо, което да промени коренно представите ми за холивудското кино, но въпреки това бях изненадан от финалното си разочарование и огорчение.

Кайли Прат (Джоди Фостър) е самолетен инженер и е потресена от внезапната смърт на съпруга си. Самолетът, с който пренася тялото му от Берлин до Ню Йорк е великолепен лайнер, конструиран от самата нея. След три часа полет, Кайли се събужда и открива, че дъщеря й липсва. Паниката на младата майка достига краен предел, когато се оказва, че нито някой от пътниците, нито екипажът е видял момиченцето в самолета и детето дори не фигурира в пасажерските листи. След обстойно претърсване на самолета, капитанът (Шон Бийн), екипажът, пътниците и дори зрителите остават с впечатление, че Кайли е луда, а дъщеря й, ако изобщо съществува, никога не е била в самолета. А кошмарът едва сега започва…

До тук сценарият обещава завладяващ психо-трилър, който в комбинация с гениалната игра на Джоди, би трябвало да доведе до фантастичен краен резултат. За съжаление обаче това не се случва. Във втората си част филмът се превръща в почти пълно разочарование. Историята твърде бързо ни разкрива терористичен заговор, който протича като във всеки второразряден холивудски екшън. Истинско предизвикателство към таланта на Джоди Фостър е да ни грабне в тази неправдоподобна и на моменти скучна сюжетна линия, но именно подобни роли отличават великите актьори от всички останали. Макар на пръв поглед сюжетът да не го позволява, образът на Кайли успява да поддържа напрежението и вниманието на зрителя.

Режисьорът (Робърт Швентке) не успява да да реализира потенциала на този амбициозен проект. Историята тече мудно, на моменти дори скучно, а внезапните смени в темпото я карат да изглежда накъсана и неправдоподобна. Единственото, което спасява филма от това да бъде поредното холивудско екшън-клише, е брилянтната игра на Джоди Фостър. Не е изненада, че въпреки масираната рекламна кампания, единствената номинация, с която филмът се задоволи, е именно тази за най-добра женска роля…