Федерацията представлява най-голямото политическо обединение върху целия континент и на практика, заедно с Южното Кралство, са единствените човешки организирани държави върху голяма територия. Всички останали независими политически страни са отделни градове, а голяма част от хората живеят разпръснати в племенни организации или дори отделни села без определена принадлежност. Поради огромното й значение за постигане на сигурност по западното крайбрежие на континента, основаването на Федерацията е дало началото на втората позната епоха, Великата човешка.
Всъщност самата Федерация е изградена върху основите на бившата Велика Западна Империя. Според всички възможни човешки представи тя не била нито велика, нито империя, но пък абсолютния монарх, който седял начело се наричал Император Салватор и дълги години династиите, които управлявали наистина се възприемали като спасители на човешкия род. Около 150 години преди основаването на Федерацията всички опити на Западната Империя да се разшири в каквато и да е посока удряли на камък. По това време тя обхващала Западните човешки територии и малкото южно кралство Обрегон, но пък Северната провинция се защитавала ожесточено, а крайбрежното кралство Кумри изобщо не давало признаци някога да може да бъде завзето, защитавано от естествената стена на планинските вериги в източната му част и вековните военни традиции на жителите му. За достигане на богатите източни градове-държави било необходимо да се премине през безкрайни гори, населени с гарки и множество непокорни варварски племена.
При тази обстановка 3 години преди основаването на Федерацията Император Салватор Доминиц III Садулон взел едно изключително прогресивно решение, с което веднъж завинаги да обедини запада и да гарантира независимостта и безопасността на тези до голяма степен облагородени земи. С предложението да се проведе широко-мащабна военна кампания за завземане на Южното Кралство и несметните му богатства, той си осигурил съюз с кралство Кумри, но в последния момент на общия военен съвет предложил на кумрианските генерали да зарежат костеливия орех и да насочат усилията си по северната граница на Великата Империя, подчинявайки Северната провинция. Хапката, макар и костелива, била доста апетитна. Ивицата планинска земя между имперските земи и Долината на вечния мрак и до момента е най-богатата на железни мини територия по целия континент и осигурява качествена дървесина в големи количества.
Изправени пред обединения противник, северняците свели гордите си глави и предали оръжие. Доминиц III предприел следващия си ход, предлагайки на северняшките старейшини и кралете на Кумри и Обрегон да създадат обща държава с децентрализирано управление, която да гарантира сигурност и стабилност на западните човешки общности. Договора предвиждал всяко едно от кралствата да запази автономност по отношение на вътрешната си политика и запазване на монархическите привилегии, но част от данъците във вид на желязна руда, храни и други стоки да се пренасочва от Централния съвет. Освен това в случаи на военна заплаха се предвиждало съставянето на обща армия, чието ръководство отново се избирало от Централния съвет. Самият той представлявал през следващите 150 години събрание на четирима представители с аристократична кръв и близки до управляващите династии от четирите съставни на Федерацията, заедно с върховните жреци на Гад Даен, Хоттор и Моргарон и трима представители на магьосническите ордени.
За целите на Централния съвет бил построен град – Каменен връх, разположен в Прохода на призраците между Империята и кралство Кумри. Макар да бил сравнително малък, този град имал почти непристъпни стени и добро стратегическо разположение с цел бързо получаване на информация и разпространяване на решенията на съвета. Императора Салватор Доминиц дарил на новосъздадения управляващ орган Легиона на ястреба от бившата имперска армия, но хитро запазил за себе си елитните Имперски гвардейци, под чиято защита се оттеглил в лятната столица на империята.
Както е известно в годината на създаването на Федерацията се случило и едно друго значимо събитие в историята на човечеството. Една невзрачна девойка, скитайки из кралство Обрегон дала началото на нова религия, която като пожар обхванала съзнанието на хората и оказала невъзвратимо влияние върху историята. Век и половина били нужни за да се издигне култът към Светлината до най-разпространената религия из целите западни земи и дори да достигне до някои от градовете – държави на изтока.
През 153та година от Великата Човешка Епоха Централния съвет просто бил свален и заместен от нов. Чудно е как никой в Каменен връх не предвидил тази ситуация. Дори членовете на Легиона на ястреба в самата столица били в по-голямата си част приели новата вяра. В самата Федерация във всичките й части още преди три десетилетия били започнали гоненията срещу практикуващите магия. Висшите аристократи и богатите търговци с плам в душата изцеждали по три капки от кръвта си на всяко Изкупление, а на следващия ден с още по-голям плам избивали магове и жреци. Но Съветът отдавна се бил откъснал от реалността във Федерацията и членовете му така и не разбрали кога от върховни управници са се превърнали в мишена за стрелците на легиона.
Създадения нов Централен съвет вече имал съвсем друга структура. В него влизали върховния жрец на Светлината, Превъплъщението на Светлината и трима на практика избрани от тях представители на Кумри, Обрегон и Империята. Северната провинция била изключена от управлението, но пък за сметка на това останала като част от Федерацията насилствено. Постепенно съветниците от Каменния връх свели до минимум усилията си за управление на Аркана, като пренасочили цялата си мисловна и военна енергия към елиминиране на “магьосническата заплаха”. Задържането на Северната провинция трябвало да се осъществи чрез постепенна асимилация на северняците от равнинни жители, които масово били заселвани там. Легионът на ястреба се разформировал и преобразувал в наказателни отряди, които трябвало да издирват и убиват всеки, който е заподозрян във владеене или използване на магията.
В Ордогон, старата имперска столица бил създаден нов управителен орган, Федеративния съвет, който оттук нататък се занимавал с непосредственото управление на Федерацията. Той се състои и до днес от около 40 члена, предимно жреци на Светлината и аристократи. Макар да не практикували тиранична политика, повечето от членовете на този съвет се занимавали основно с личните си дела и постепенно децентрализацията, започнала още по времето на стария Централен съвет станала очевидна.
Процеса на унищожаване на магьосниците от територията на Федерацията бил дълъг и кървав, докато накрая в 271 година Централния съвет обявил всенародни тържества по повод на окончателното изчистване на “светата майка земя” от магическата заплаха, след което започнал събиране на войска за първата военна кампания срещу избягалите в Долината на вечния мрак магове от Ордена на Металнaта руда. Оказало се обаче че събирането на войска не е толкова лека задача в условията на почти възстановената самостоятелност на отделните кралства. Десетината години, които били нужни на съвета за да си върне върховното господство и да успее да организира военна кампания дали възможност на маговете не само да построят Гръмотевичната кула, но и да се укрепят достатъчно добре и да създадат своя собствена армия. Около 400 години и няколко кървави войни с превес на едната или другата страна били нужни, за да може в края на Последната война магьосниците да бъдат унищожени окончателно (при това от собствените си творения) и Федерацията най-после да се съсредоточи върху преодоляване на вътрешните щети от тези конфликти.
След гореспоменатите събития започнало постепенно укрепване на управлението на Федеративния съвет и възстановяване на икономиката. Единствените по-съществени конфликти били периодичните погранични дрязги с Южното Кралство, чиито апетити към Обрегон никога не са били на заден ред.
За този автор
