В рамките на продължаващата [b][u]седмица на научната фантастика[/u][/b] в Сивостен, не може да не обърнем поне малко внимание и на хората от другата страна на илюзорната граница. Дори и задочно. В крайна сметка, каквото и да е произведение не представлява нищо особено без своите почитатели – и именно от това са се възползвали създателите на филма с доста показателното заглавие „Fanboys“.
Всъщност, комедиите правени с цел пародия на други филми рядко ми допадат, тъй като ако не броим самите закачки, трудно се намира нещо в тях, което действително да си заслужава. Това важи в голяма степен и за „Fanboys“, който за съжаление не успява да излезе от клишето в много отношения.
Историята се завърта около четирима американски смотаняци (nerds), фанатични фенове на „Междузвездни войни”. След завършването си един от тях – Ерик (Сам Хънтингтън) – все пак решава да порасне и се захваща на работа във фирмата на баща си. Скоро обаче разбира, че най-добрият му приятел Лайнъс (Крис Маркет) умира от рак, и решава, че в името на приятелството, трябва да направи нещо изключително за него. И така, „великолепната” четворка отново се събира, за да потегли на път към приключение, за което е мечтала отдавна – да открие ранно копие на „Епизод I” в ранчото „Скайуокър” на Джордж Лукас и да го изгледа преди всички останали фенове. По пътя срещат хомосексуални рокери, проститутки, луди фенове, блогъра Хари Ноус, вечните противници от лагера на „Стар Трек” и т.н.
Единствената причина, поради която този филм може да ви хареса, е да сте наистина големи фенове на „Междузвездни войни” и „Стар Трек”. Аналогиите и закачките, които се подмятат и са свързани с двата филма заемат около петдесет процента от екранното време и са наистина забавни и оригинални, като сценаристите очевидно са фенове от старата школа. Останалото във филма обаче е болезнено клиширано – от пича, живеещ в гараж, през задължителната маршрутка/бусче, в което смотаняците се возят, реакциите и начинът им на говорене, шегите и сцените – всичко вече сме го виждали поне по няколко пъти. Но ако все пак сте заклети почитатели на въпросните две вселени, спокойно може да сложите две единици върху оценката.
Хората в главните роли са силно неизвестни и откровено казано посредствени – не дотам дразнещо, но определено под средното ниво дори за подобни popcorn-продукции. По-позната ще ви бъде вероятно Кристън Бел (Ели Бишъп от „Heroes”), която е наистина секси в костюма на прицеса Лея. Наистина интересното по тази точка обаче е че гостуващи роли правят Кари Фишър (истинската принцеса Лея от „Междузвездни войни”), Били Дий Уилямс (Ландо) и Уилям Шатнър (капитан Джеймс Т. Кърк от “Star Trek”), което освежава нещата и дава допир на сюжета с истинските класики.
Режисурата е прилична, но някои сцени откровено разочароват като фокус и ъгъл. Музиката е по-голям проблем, защото през повечето време е някаква откровено посредствена вариация на шедьоврите на Джон Уилямс. Ефектите са друга бира – създателите са се постарали да пресъздадат адекватно много от култовите звуци на „Междузвездни войни” от типа на звука на лазерния меч, „астмата” на Дарт Вейдър и прочее.
Ако трябва да кажа нещо позитивно за филма – той действително е правен от фенове на трилогиите (и “Star Trek”). Закачките не са твърде дълбоки, за да могат да ги разберат и умерените фенове, но определено не са и най-повърхностните, така че дори най-страстните почитатели вероятно ще се почувстват погъделичкани отвътре. Ето защо, ако спадате към някоя от тези две категории, има добра вероятност филмът да ви допадне. Останалите наистина могат да прескочат.
[i]Nobody calls Han Solo a bitch![/i]
За този автор
