The Assassin’s Edge е последният том от Историите от Ейнарин и тук главна мисия на авторката се състои в това да завърши поредицата си по възможно най-добрия начин. Което само по себе си не е лесно, но пък Джулиет Маккена има богат свят, населен с цяла плеяда от герои, от който да черпи вдъхновение. Е, нека сега да видим какво се случва с историята и по-специално, с персонажите в тази последна част и доколко писателката се е справила с предизвикателството да завърши подобаващо „Историите”.
Главните герои Ливак и Ришад трябва да се изправят за последен път срещу жестоките Елиетими и отново са подкрепени от сподвижниците си, сред които са Темар, Шив, Усара и други познати лица от предишните книги. Тук те вече не играят по свирката на някакъв господар като наемници, а се бият с меч и магия от интереса на Келаринската колония, в която са се установили и в която възнамеряват да прекарат дълги и щастливи години. Точно както по приказките.
Но по правило се появява проблем. В нашия случай това е учудващата и притеснителна липса на транспортни кораби, прехвърлящи така нужните на колонистите провизии за тяхното оцеляване. И когато се оказва, че старите врагове дърпат конците на тази нова конспирация срещу Келарин, главните герои се чувстват задължени да се справят веднъж и завинаги с тази заплаха.
Няма да се впускам в големи подробности около сюжета на книгата, тъй като в предишните ревюта се стремях да разкривам колкото се може по-малко и сега не би било коректно да преразказвам историята, измислена от Джулиет Маккена и достигнала да нас чрез петтомната й поредица. Все пак, както добре знаем, краят е подобаващо щастлив и последната книга не разочарова по нито един параграф от изискванията за епично фентъзи. Може би в сравнение с лекия политически трилър, който представляваше предишната част, бях с по-различни очаквания, но The Assassin’s Edge се показва като достойна финална част и не бих казал, че съжалявам за времето, прекарано с петте книги на госпожа Маккена.
Романът е, подобно на предшествениците си, изобилен откъм описания, но това въобще не пречи, даже допринася за една по-автентична атмосфера. Пирати, магия и древен народ, притежаващ тайно познание – само част от сюжетните линии, подплатени с една безкрайна борба за надмощие. Джулиет Маккена и тук е останала вярна на изпитаната формула и макар и добре позната, в петата част виждаме и нови щрихи от света, които допълват доста добре досега известните ни факти за Ейнарин.
В заключение, в The Assassin’s Edge достойно е защитена честта на предишните части и няма причина да не се забавлявате с тази непретенциозна поредица. А и аз силно се надявам, че все някога „Историите“ ще бъдат напълно издадени и на родния пазар.
За този автор
