Винаги съм изпитвал пристрастия към военната фантастика. Не само заради пикантния и стил и динамиката, които са неотменна част от специфичния и чар, но още повече заради присъщата и оригиналност. Независимо дали се дължи на това, че обикновения военен роман няма кой знае какво да даде в тази насока, или пък на нуждата от доста солидни подбуди, за да влезе все пак Земята в галактически конфликт, но рядко – ако ли въобще – съм попадал на недобре развита подобна фантастика, при това в пълния спектър от социално-икономически, политически, психологически и философски дори предпоставки за нейното развитие. За Джон Скалзи с ръка на сърцето мога да кажа, че празно няма, и „Войната на старците“ безусловно се нарежда сред най-добрите представители на жанра, които някога съм чел.
Вселената далеч не е благосклонно към наследниците на добрата стара Земя място – докато тя самата нехае, удобно изолирана в дребнавите си вътрешни дрязги и под похлупака на невежеството, всяка педя подходяща земя, всеки кубик атмосфера и всеки килограм ценни ресурси отвъд задния двор на собствената и Слънчева система се превръщат в повод и арена на безмилостни схватки между десетки вкопчили се за въздухопроводите си раси и цивилизации. Това, разбира се, има своя резон – колкото и необятна да е космическата пустош, и всъщност именно заради тази нейна необхватност, залозите, с които е свикнало да си играе човечеството, изглеждат по-малки дори от пренебрежими. А това, на свой ред, се явява и първопричина за нейното съзнателно изваждане от по-големия план, и не може да се отрече на Скалзи, че в обществената си критика на настоящето, в частност отделни режими и тенденции на модерната политическа сцена – Земята при него не е претърпяла особени промени в тази насока – е меко казано откровен.
Извън нея, нито за миг не бих се поколебал да сравня корпуса на Космическите отбранителни сили с Мобилната пехота на Хайнлайн – еталона за космически войник, но тук съперникът е толкова зашеметяващо разнообразен и в такова количество, че не ти оставя достатъчно време да ги обмислиш. Всъщност, наистина, при Скалзи философията е малко по-малко, но пък великолепното му чувство за хумор, умело подхвърляните фрази и добре наситеното действие компенсират напълно този съвсем лек недостатък, ако въобще може да се нарече такъв.
В резюме, „Войната на старците“ е може би една не само от най-добрите военни, но и въобще фантастики, писани в последните години, а фактът, че датира едва от 2005-та година дава сериозна надежда, че по-класическата фантастика съвсем не е навлязла в глух коловоз за сметка на приключенската и фентъзито. И мога да ви гарантирам, че няма да съжалявате за нито един прочетен ред от нея.
–
[b][u]Повече информация от страницата на ИК „Бард“…[/b][/u]
За този автор
