![]("http://www.sivosten.com/gfx/sleepingdoll.jpg")
Започнах да чета новата книга на майстора на трилъра с големи очаквания. Най-малкото повечето от досегашните му книги бяха оставили доста добри впечатления в съзнанието ми като занимателни и увличащи четива, които те държат в напрежение до последния момент. Сложните криминални случаи, които обикновено са обект на творчеството му и на ежедневието на опитни следователи, биха могли да бъдат сравнени с приключенски романи. Още повече, в “Спящата кукла” добре познатият криминалист Линкълн Райм и партньорката му се споменават само бегло, докато в центъра на вниманието е представената ни преди време специалистка по кинесика, Катрин Данс, което гарантира някакво разнообразие.
Накратко казано, кинесиката е наука, която се занимава с изследване на поведенческите реакции на хората и се прилага при разпити като “жив” детектор на лъжата. В комбинация с добрата теоретична подготовка на автора по всяка тема, която разглежда, превръща дългото преследване на престъпника в своеобразна лекция, в конкретния случай за този аналитичен метод при воденето на разпити и принципите, заложени във формирането на секти и комуни, подчинени на един водач.
Типично в свой стил, Дивър прекарва разследването и издирването на опасен престъпник през няколко стотици страници напрегнати преследвания и голяма доза насилие. Тук средният процент на убийствата е дори по-висок от нормалното за писателя, макар централните личности да оцеляват благодарение на странни прищевки на съдбата и на професионалните качества на Катрин Данс. В края на книгата следват лавинообразни обрати, които обръщат на 180 градуса изградените представи на читателя и поставят съвсем различен акцент върху действието, стил, който в голяма степен се харесва на повечето почитатели на жанра.
Какво обаче успя да ме смути в книгата и да опорочи удоволствието от няколкото изгубени часа на нощна лампа? За читател, който за първи път се сблъсква с автора, тези терзания безспорно биха били безпочвени. Когато обаче малко или много познавате по-голяма част от творчеството на Дивър, ще установите известна досада от многобройните обяснения на различни термини и привидната непогрешимост на главните герои. Опитът да се вкарат душевни противоречия в черупките на някои от криминалистите е сравнително неуспешен и рязко контрастира с почти суперменския им професионален образ – баланс, който не е постигнат достатъчно добре.
На второ място, самото очакване на неподозирани обрати намалява неимоверно удоволствието от тях и тръпката почти не присъства, независимо че не знаете какво точно ще се случи. В това отношение авторът почва да става твърде банален сам по себе си и да се изчерпва в опитите да задържи вниманието на читателя до последния ред от книгата.
Не искам да смятате, че книгата е скучна или не става за нищо. Просто смятам, че натрупването на “too much Deaver” в ежедневието ви може да доведе до необратимо отвращение от неподражаемия му стил на водене на сюжетната линия. А ако не познавате автора, то по-добре започнете с “Колекционера на кости”.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6767
За този автор
