Джак Керуак: "Бродягите на дхарма"

[i]Пиене, наркотици, прекалено много секс, прекалено много несполуки в лични живот, прекалено похабяване, твърде много признание, твърде малко признание, отчаяние…[/i]

Още с първите редове на книгата усещаш ритъма на живота, свободата да се носиш в нощта с товарния влак и да спреш на някой закътан плаж, където да запалиш самотен огън. Да полееш скромната вечеря (или закуска) с бутилка вино и да поплуваш, правейки компания на луната. След това малко медитация под студените звезди и блажен сън в топлия спален чувал. И няма значение дали си сам или с голяма група приятели, духът на Буда е винаги с теб.

Керуак разказва за дните, когато бъдещите хипита все още са ходили прави под масата, но техните предци – битниците смело са обикаляли цялата страна на стоп, в някой по-закътан вагон, та дори и със собствени коли. Весели поети, скитници с китари, бхикшу или просто млади хора с раница на гръб и свободно време, прекарано в наглед безцелно мотаене насам-натам – това са били те.

Цялата книга тече в един забързан поетичен стил, с някои уж странни, несвързани и объркани моменти – почти като дзен коан. Думата сюжет някак не ми се връзва точно с "Бродягите на дхарма", но въпреки това започнал я веднъж няма как да я оставиш и четеш, четеш, четеш, докато най-сетне не осъзнаеш, че си напълно свободен още сега да се метнеш на първия автомобил, който спре на протегнатия ти палец и изкачиш най-високите, вечно снежни върхове, чудейки се на величието на планината. Или пък да отделиш следващите няколко дни на чаепиене с приятели, с които толкова добре си говорите, та дори и мълчанието носи своето значение. Или просто да застанеш под някое столетно дърво потънал в мислите си, докато не ги изгубиш напълно, намерил себе си. Или…

Доколко книгата е автобиографична не знам, но в нея има някаква магия, дори и когато се говори за такива неща като запарване на чай, купон с китари или просто разговор край огъня. Мисля си, че както будизма навлизайки в Япония е пречупен от японската култура, за да възникне дзен-будизма, така и спокойно можем да говорим за бийт-будизъм. Будизмът на Джак Керуак, Алън Гинсбърг, Ричард Бротиган и всички други поети от бийт поколението, за които нямаше особена разлика дали медитират, участват в оргия, пият вино или правят нещо съвсем различно, защото Буда е навсякъде, а свободата бе това, което ги тласкаше да експериментират със себе си и да търсят. Вечно да търсят!

Не знам дали Джак е Омир на бийт поколението, но със сигурност божествената искрица го е докоснала, давайки му не само талант, но и възможност да го изяви. А ако и вие искате да се докоснете до тази божествена искрица, препоръчвам ви съвсем искрено "Бродягите на дхарма". Приятно скитане.

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=187656#187656

За този автор

Димитър Стефанов - Cliff

See author's posts