Денят на прокълнатите (2008)
Какво му трябва на човек, за да забърка постапокалиптичен екшън – готина мадама в униформа, сандък патрони и 48 часа до края на света такъв, какъвто го познаваме. Любопитното е, че този път продукцията е британска, показвайки, че не само от другата страна на Атлантика го могат, а и прибавяйки към атмосферата на половината филм добрия стар климат на Албиона.
Иначе отново е смъртоносен вирус – дали пък вече не се поизтърка този сюжет – превърнал Шотландия в забравена от Бога карантинна зона, а остатъка от някога Велика Британия – в гнездо на престъпност, конфликти и нездрави интереси. Естествено, убиецът не е овладян напълно, в следствие на което нашият отряд войничета, начело с мадамата, се завръща сред шотландските хълмове със задача и срок.
Сценарият, разбира се, е доста плитичък – основният акцент е върху дъжда от олово и разни спомагателни средства, използвани със същата цел – но пък в наличните си детайли е пипнат и доста логичен на фона на сродни ленти. И задкулисната политическа игра, и еволюцията на псевдообществата на оцелелите в границите на Шотландия стоят доста на място. От друга страна обаче, в главната линия и въобще в развитието на действията на екрана има твърде много спомени от златния архив – най-силен е сякаш елементът от бягствата на Кърт Ръсел, но и като цяло напомня тук и там един куфар филми, които отдавна сме гледали. Но все пак не това е някакъв основен недостатък на „Doomsday“, след като сюжетът е от второстепенна важност.
Сериозният му недостатък е чисто визуалният хаос – сякаш има два пъти повече сцени, отколкото е било предвиденото за тях място. Като цяло е доста калейдоскопен, а има и отделни места, където картините се сменят толкова бързо – особено в най-действените епизоди, че започват едва ли не да се размазват пред очите и буквално губиш ориентация какво се случва в момента. Но може би се дължи на факта, че островитяните просто са се попрестарали малко в желанието си да наваксат там, където американските, че и френските им колеги отдавна са дръпнали поне обиколка напред.
Въпреки това „Doomsday“ с лекота събира почти два часа гилзи и пакет пуканки, дори и без да оставя някакъв по-траен спомен. A и поне физиономиите този път са малко по-различни от обичайните заподозрени, дори се мяркат някои познати от британските филми лица, макар че спирането на имена е излишно.
За този автор
