Още си спомням добре как през вече далечната 2005 един приятел ми донесе две чисто бели CD-та. На едното със ситен син шрифт пишеше Blind Guardian, а на другото Iced Earth и под него Demons & Wizards. Вече бях слушал доста парчета и на Гардиън и на Айсед, така че вече бях прилично зарибен. Лакомо се нахвърлих върху дискографиите им и следващите няколко месеца слушах почти целодневно различни песни от Nightfall Over Middle Earth, The Forgotten Tales, Something Wicked This Way Comes и Horror Show. Мина почти година, когато най-сетне обърнах внимание на третата папка в дисковете, за да открия една от най-добрите метъл групи, създадени през последните години.
Както повечето фенове, на коя да е от двете групи, знаят Demons & Wizards е страничен проект на вокалиста на Гардиън – Ханси Крюш – и китаристът и “мозък” на Айсед – Джон Шефър. Двамата са си разпределили работата така, че първият пише текстовете, а вторият музиката. И комбинацията е уникална. Няма как да не усетите “демоничната” агресия на Iced Earth, нито “вълшебническата” мелодичност и красота на лириките тип Гардиън, които създават невъобразим коктеил от ту тежки, ту галещи китари и барабани, от нежни и високи вокали, които увличат и потапят в друг свят. Феновете не само на двете групи, но и на метъла (в частност най-вече на мелодичния пауър, въпреки че мразя да се ангажирам с какви да е дебилни жанрови класификации) въобще, няма как да не се очароват от качеството и красотата на песните. Тъжното около групата е, че двамата и основатели намират сравнително рядко време за нея. Двата единствени албума в нея имат 5 години разлика, а визирайки ангажиментите покрай собствените им групи, едва ли ще видим нов преди 2009, което значи още пет години. Ех петилетки, петилетки…
Първият албум, озаглавен семпло “Demons & Wizards” излиза през 2000 и включва следните 13 (14, ако броим и бонус версията на The Whistler) песни:
1. Rites of Passage; 2. Heaven Denies; 3. Poor Man’s Crusade; 4. Fiddler on the Green; 5. Blood on My Hands; 6. Path of Glory; 7. Winter of Souls; 8. The Whistler; 9. Tear Down the Wall; 10. Gallows Pole; 11. My Last Sunrise; 12. Chant; 13. White Room; 14. The Whistler (Alternate)
Албумът е наистина качествен и отчасти концептуален, защото “Tear Down the Wall”, “Gallows Pole” и “My Last Sunrise” представляват трилогия, посветена на гнома Азраел, създател на всичко. Останалите парчета пък минават през красиви балади като “Path of Glory”, “Fiddler on the Green” и стигат до още по-красиви тежки тракове с приказни истории като “Winter of Souls” (която незнайно защо винаги съм свързвал с Артас от Warcraft III), “The Whistler” (приказката на братя Грим за вълшебната флейта, отвела децата в планината помните ли я?), “Blood on my hands“ и “Poor Man`s Crusade” (по-добра е от “The Script for My Requiem”). Показателно е, че от тринайсетте песни, за толкова години още пазя 10 в папката “Favourites”.
Вторият албум – “Touched by the Crimson King” излиза през 2005 и в дигипак версията си включва отново 14 песни:
1. Crimson King; 2. Beneath these Waves; 3. Terror Train
4. Seize the Day; 5. The Gunslinger; 6. Love´s Tragedy Asunder; 7. Wicked Witch; 8. Dorian; 9. Down Where I Am; 10. Immigrant Song; [b]Bonus:[/b] 1. Lunar Lament; 2. Wicked Witch (Slow version); 3. Spatial Architects; 4. Beneath these Waves (edit)
Отново изключителен шедьовър, бих казал дори надминаващ първия по мелодичност и дълбочина. Дълбоките китарни рифове и барабани ще ви залеят от “Crimson King” и “Beneath these Waves”, докато “влакът не ви пренесе” в баладичната “Seize the Day”. Абсолютната класика в албума – “The Gunslinger” – и следващите прекрасни балади – “Wicked Witch”, “Down Where I Am” се пресичат с могъществото на прокълнатия Дориан и трагедията на раздялата. А накрая ви чака невероятният кавър на Led Zeppelin – “Immigrant Song”, който звучи много по-могъщо с високия вокал на Ханси и дълбоките китари на Джон.
Както и да го гледам, при все че съм безбожно пристрастен, и двата албума са невероятни. Ако сте фенове на коя да е от двете групи НЕ бива да изпускате този “side” проект, защото коктейлът си заслужава поне едно опитване. Гарантирано няма да съжалявате.
[b][i]Done is done
Yes, there will be no taking back
Every journey must come to an end.[/i][/b]
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199344#199344
За този автор
